Мъжагите не танцуват

Седях потънал в мисли за Маделин. Може би след час се качих на горния етаж в кабинета си и отключих чекмеджето с архивни документи. Там, сред купчина стари ръкописи намерих страниците, които търсех, и ги препрочетох. Бяха написани преди почти дванадесет години — на двадесет и седем ли съм бил, когато съм ги писал? — и стилът ми беше до голяма степен този на самоуверения млад мъж, за какъвто се бях опитвал да мина тогава. Ако човек не е вече една цялостна личност, а само сбор от фрагменти, всеки със свой стил, актът на преглеждане на стари текстове, писани, когато той е бил със завършена самоличност (дори тя да е неистинска), може да възстанови за малко целостта му и наистина се получи така, докато препрочитах тези страници. Ала веднага след като приключих, пак се потопих в стари неволи. Защото бях направил грешката да покажа ръкописа на Маделин преди години и той бе помогнал за раздялата ни: