Нежна завист

— Е, добре. — Замисли се за няколко секунди, макар и двамата да знаехме, че няма избор. Все пак следващата му реплика бе ново сритване в пищяла, когато мислех, че положението не би могло да стане по-лошо. — Първо ми върни ключовете от апартамента.

Докато ги търсех в чантата си, с мъка преглъщах сълзите. По дяволите, това наистина бе краят. Той нямаше да помоли за прошка и да промени начина си на живот. Хвърлих ги пред него и звънът на метала и изтракването им върху махагоновия плот заглушиха любовните стихове в съзнанието ми.

Така получих повишението си. Не бе най-великата победа на света, но все пак парите щяха да влизат в банковата ми сметка.

* * *

Пристигнахме в „Харви Никс“ като хуни. Кийша застана на щанда на „Шанел“, заяви, че според дерматолога й кремът, от който в кутийката бе останало съвсем малко, причинявал обрив, и настоя да получи парите си обратно. Ние с Бронуен и Гейл бяхме готови да потънем в земята от срам, но след като управителят се оттегли с наведена глава, тя се върна при нас и тържествувайки, размаха кредитните си карти.

— До последното пени. Защо ме гледате така? Излезе ми безплатно, приятелки — извика Кийша така силно, че бързо повлякох Гейл от щанда на „Шу Умара“ към ескалатора.

Бронуен избра тъмнозелена рокля „Джил Сандер“ с осемдесет процента отстъпка. Щеше да я носи съвсем кратко до края на сезона, но намалението наистина бе примамливо. За сметка на това я комплектува с късо вишнево сако „Ралф Лорен“, което бе толкова скъпо, че щях да припадна. Цялостният ефект бе необичаен, но все пак тоалетът бе приличен за сватба в провинцията.

— Изглеждаш супер — глезено отбеляза Гейл. Кийша кимна, а аз завидях на Бронуен, че бедрата й се побират в тясната пола. Също като сестра ми, тя имаше задник на десетгодишно момче.

Кийша се спря на кафяв копринен костюм със сребристи бродерии на маншетите. Беше „Анна Суи“ и струваше доста.

— Не знаех, че в Би Би Си плащат толкова добре — учудено отбеляза Гейл.

— Не плащат — отвърна Кийша, която никога не се тревожеше, че ще затъне в дългове, щом бе в името на стила. Костюмът подчертаваше всички извивки на тялото й и чудесно се съчетаваше с тъмната й кожа. Досетих се, че ще сложи огърлицата с японски перли, която бе получила от Ленъкс за рождения си ден. Почувствах се горда: щеше да прилича на черен лебед, обгърнат от лунни лъчи. Кой каквото ще да казва за Кийша, но втора като нея нямаше. Понякога бе дори любезна, ако е имала щастлив ден.

Гейл изпадна в еуфория, когато видя редица кожи, и ни задърпа към „Либъртис“. Имаха огромно помещение, пълно с модели „Гоуст“. Това е тайната униформа на работещите жени в Лондон, защото стои добре на всякаква фигура. Трудно убедихме Гейл да се откаже от идеята за бяла рокля с презрамки и върху нея дълго бяло палто.

— Само булката трябва да бъде в бяло. И никакво черно — предупредих я, когато отмести поглед към черните тоалети.

— О, никой не обръща внимание на тези старомодни глупости.

Изпаднах в паника, когато си представих как Гейл се опитва да ме засенчи пред Том, след като се бе самопоканила на сватбата.

— Слушай, избери тъмнозелено, небесносиньо или резеда. Няма да ти позволя да дойдеш в бяло или черно.

— Мамка му! — извика Гейл. — Нищо чудно, че се проваляш във всичко, Алекс. Не съм изненадана, че не можеш да задържиш никой мъж. Намираш за какво да натякваш на всеки, а самата ти се мислиш за светица. Не си въобразявай, че Том отново ще прояви интерес към теб. Толкова си дебела, че дори дрехи XL са ти тесни.

Петнадесета глава

— Млъкни, Гейл — каза Кийша и я прониза с поглед.

— Не й обръщам внимание — излъгах. Права бе, дори голям размер поли не стояха добре на едрия ми задник.

Не че съм дебела. Искам да кажа, щом средната големина в Англия е четиридесет и шест, както пише в много списания. Проблемът бе, че средният размер на съквартирантките ми бе четиридесет.

В горната част на тялото си и аз съм четиридесет, а в долната, ако говорим за пола — четиридесет и две, но за панталон — четиридесет и четири. И винаги коланът е твърде широк. Защо производителите на облекло постъпват така? Със сигурност не съм единствената жена в Англия с мощни бедра и тънка талия. Майка ми има същата фигура. Защо не създават различни кройки, както има шампоани за различен тип коса?

Още по-добре, защо не мога да бъда слаба като Гейл?

Наистина знаеше как да ме засегне. Накара ме да се изчервя. Господи, колко жалко, че нямах приятел. Нямаше с какво да я затапя.

— Ти кога за последен път получи повишение? — заядливо попита Бронуен. — А учила ли си в „Оксфорд“?

— Голяма полза от това, няма що — сопна се Гейл.

— Поне сестра ти не избира кавалерите си по банковите им сметки — намеси се и Кийша.

— А аз поне не ги избирам от светската хроника — отвърна Гейл.

— Така няма да стигнем доникъде. — Наложи се да вляза в ролята на помирител. — Ще пробвам тази.