Нежна завист

Бе рокля „Дона Карън“ с намаление в цвят светъл карамел, съчетана със сако. Пъхнах се зад завесите на пробната, но застанах с лице към огледалата едва когато бях облечена. Най-добрият начин човек да избегне психическа травма в пробната кабина е да не се оглежда без дрехи. Ако Бог искаше да бъдем голи, нима би създал смокиновите листа? А нима голото мъжко тяло не е доказателство за чувството за хумор на Господ?

Трябва да призная, че роклята ми хареса. Бе достатъчно плътна, за да ми стои добре, подчертаваше тънката ми талия и ефектно се разширяваше нагоре, което издаваше дизайнерския почерк. Преди няколко години на мода бяха дрехи със стандартна кройка, но защо тогава човек да харчи цяло състояние? Би могъл да отиде и в „Гап“.

Излязох, възхитена от собствените си форми и съвършено гладката си кожа и поразена от начина, по който парче плат преобразява една жена.

— О, изглеждате чудесно — увери ме пъргава продавачка на около петдесет, която ми напомняше за Джени. — За специален случай ли купувате тоалети, госпожици?

— За сватба — троснато отвърна Гейл. За човек, който проповядва любов към природата и животните, понякога тя бе твърде груба с хората. Естествено, ако социалното им положение бе по-ниско от нейното.

— Сватбите са нещо прекрасно. Нали никоя от вас не е булката? — попита продавачката и взе костюма ми, след като нахлузих стария си широк панталон. Погледът на Кийша напълно ме убеди, че трябва да купя този тоалет дори ако се наложеше да заложа нероденото си дете и половин кралство. О, господи, превръщах се в жертва на модата. Изведнъж реших, че на всяка цена трябва да се подстрижа.

— Нямаме този късмет — любезно каза Кийша.

— Е… — Жената взе картата ми, отчете покупката и уви костюма в мека хартия. — … коя ли ще бъде първата късметлийка?

Всички се спогледахме. Задавахме си един и същ въпрос.

— Гейл — заяви Бронуен след кратко мълчание. Кийша кимна, а сестра ми самодоволно се усмихна. Все пак се бе наложило да помислят няколко мига. За разлика от тях, аз бях сигурна, че няма да изпреваря никого.

* * *

— Щом искаш да се подстрижеш, иди при Джоел в „Джон Фрийда“, — неочаквано каза Бронуен. Хапвахме пиле по китайски и пийвахме шардоне в един ресторант в Кемдън Таун. Всички бяхме развеселени от алкохола и се бяхме впуснали да издаваме най-мрачните тайни на бившите си приятели.

— Ленъкс обичаше да лежи притиснат към леглото — каза Кийша и избухна в истеричен смях. Всички се присъединихме, защото Ленъкс би могъл да зашемети Кийша с едно леко свиване на бицепса си. — И да му казвам, че е лошо момче и не ме заслужава.

— Като Рики — изтъкна Бронуен. Рики бе много известният футболист, за когото вече споменах. Любимото му преживяване бе да понася ритници с тънки токчета, а после да целува краката на Кийша.

— По-едър е от Рики. И определено по-надарен — сподели тя и отново се засмя.

— Тони си въобразяваше, че кара състезателна кола. Преди да свърши, викаше: „И ето, Медоус първи минава покрай карираното флагче“ — довери ни се Гейл.

— А Дик…

— Да, всички знаем за Дик — каза Кийша, прекъсвайки Бронуен. Знаехме, че Дик е извратен и напълно лишен от чувство за хумор. — А Шеймъс? Кажи ни Шеймъс, Алекс.

Напрегнах ума си и потърсих през мъглата от шардонето спомени за глуповати неща, които е правил. Но не открих нищо смешно, всичко бе безкрайно романтично.

Ако се разплачех пред момичетата, не биха ми го простили.

— Накара ме да взема костюмите му от химическо и да му ги занеса на първата ни среща.

Това бе единственото, за което се сетих. За моя изненада, и трите се засмяха като вещици.

— Негодник! — извика Гейл.

— Можеше поне да се преструва, че гледа сериозно на теб — съгласи се Кийша.

— Подъл гадняр — заключи Бронуен.

— Кой е онзи фризьор? — побързах да сменя темата, твърдо решена да не им позволя да ме ядосат. Моят чаровен Шеймъс. Просто ме бе помолил да взема някакви си дрехи от химическо чистене.

— Ще го харесаш. Утре рано сутринта ще ти уредя час — обеща Бронуен с делови тон, който вдъхваше авторитет винаги когато водеше сериозни разговори за мода. Често забравях, че е помощник-фотограф, работи с най-прочутите модни фотографи и научава всички клюки направо от извора. Запитах се дали съм готова за посещение при стилист на топ модели. Господи, от десет години боядисвах косата си сама с бои по пет лири.

— Алекс е на работа утре. А и няма да се чувства спокойна с такъв шегаджия — припряно възрази Гейл.

— Няма страшно.

Бронуен я стрелна с поглед. Вече бях убедена, че трябва да отида. Защо Гейл искаше да ми попречи да изглеждам добре?

— Мога да се освободя сутринта. Ако успееш да ме вместиш в графика му.

— Претоварен е, но ми дължи услуга. Ще му позвъня — каза Брон и извади стария си, издраскан мобилен телефон. Кийша ми намигна и повдигна чашата си. Гейл също се усмихна, но със злобно стиснати устни.

* * *