Обречен на мълчание

Ван Аркън кимна едва забележимо. Полковник Хортън също кимна, сякаш току-що бе открил нещо много интересно.

— Е, трябва да тръгвам — каза той. — Мисля, че вече знам за какво ще бъде утрешната ми лекция. Благодаря, генерале. — Полковник Хортън козирува, обърна се кръгом и се отдалечи.

Генерал Ван Аркън се загледа за няколко секунди след него, после се обърна и тръгна в обратната посока. За пръв път се почувства разколебан в правотата на собствената си позиция. Лично той смяташе, че Тайсън е виновен, но както бе изтъкнал Хортън, не искаше да го изпрати на разстрел. Искаше само да го изправи като назидателен пример пред целия офицерски корпус. Но в усилията си да постигне тази своя цел, в усилията да подкрепи промяната на етиката в армията след войната във Виетнам, той бе извадил отново на бял свят проблеми и спорове, които беше по-добре да бъдат погребани в миналото.

Но сега вече колелото се беше завъртяло и нямаше почти никаква възможност да спре развитието на събитията. Също като викът, който предизвиква свличането на лавината, случаят се разрастваше и набираше сила и инерция, насочвайки се със смъртоносен устрем към Бенджамин Тайсън.

ГЛАВА ТРИЙСЕТА

Бен Тайсън погледна към жена си, застанала в подножието на стълбата. Беше си сложила бяла тениска, срязани джинси и джапанки. Отпред на тениската й бе изписан със сини букви призивът на набор на нови доброволци в армията: „Задръжте добрия войник вътре“. Чудеше се къде, по дяволите, е успяла я да намери. Забеляза, че ръцете й са боядисани в червено и надуши миризмата на амоняк. Беше чистила.

Марси Тайсън прекоси малкия хол и протегна ръка на Керън Харпър.

— Радвам се, че най-сетне се срещнахме — каза тя.

— Аз също — отвърна Керън и стисна протегнатата ръка.

Двете жени се загледаха една в друга няколко секунди по-дълго, отколкото Тайсън намираше за необходимо.

— Е, аз също се радвам — обади се той и се обърна към Марси. — Ние с майор Харпър се разхождахме и разговаряхме.

Марси погледна към единия, после към другия и отбеляза:

— Вероятно искате да се качите горе и да се изсушите?

— Благодаря, бих искала само, ако може, да ми дадете един чадър назаем — отговори Керън Харпър. — Хотелът за гости е съвсем наблизо.

— Останете за малко — предложи Марси.

— Не, благодаря.

— Купила съм бутилка шампанско. Помогнете ни да я изпием. — Тя хвана Керън Харпър за ръката и я поведе към стълбата.

Керън Харпър явно усещаше, че ако продължи да настоява да си тръгне, щеше да изпадне в по-неловко положение, отколкото ако се съгласеше да остане.

— Благодаря ви — каза тя и се качи по стълбите. Марси погледна към съпруга си, усмихна му се миловидно и безмълвно изчезна в кухнята.

— Тези дни ме преследва типичният Тайсънов късмет — промърмори си Тайсън.

Той се качи нагоре по стълбите и мина покрай затворената врата на банята, зад която се чуваше бръмченето на сешоара. Влезе в спалнята и видя с учудване, че леглото е затрупано с пликове с дрехи, а подът е задръстен от куфари. Свали шортите и мократа си тениска, избърса се в хавлиения си халат и обу джинси, нова фанелка и сандали. Вчеса мократа си коса и излезе в малкото антренце, където се сблъска с Керън Харпър, чиито коса и блуза вече бяха сухи. Беше си оправила грима и според Тайсън изглеждаше доста добре.

— Вече нямам нужда от банята, така че ако искате може да използвате сешоара — каза тя.

— Няма нужда.

Те се спогледаха и Тайсън каза:

— Останете да пийнем заедно.

— Бих предпочела да не оставам.

— Имам чувството, че жена ми е обезпокоена от нещо и ако останете, може би ще се почувства по-добре.

— Съмнявам се, но ако искате да кажете, че едно десетминутно затишие пред бурята ще ви се отрази добре, ще остана.

— Предполагам, че имам предвид точно това — усмихна се Тайсън. — След вас, моля — каза и тръгна към стълбите.

Те слязоха заедно долу и Марси ги посрещна в хола.

— Така и двамата изглеждате много по-добре. Тя отвори бутилката шампанско и го наля в пластмасовите чаши, поставени на ниската масичка.

— Каза ми, че тук няма машина за миене на съдове и аз купих доста пластмасови и книжни прибори, чаши и чинии.

— Много си досетлива. Къде е Дейвид?

— Семейство Джордан ще го наглеждат. Мелинда е безкрайно щастлива, че ще им погостува.

— Това е приятелката на сина ми — обясни Тайсън на Керън Харпър. — Семейство Джордан прекарват лятото в Саг Харбър. Изглежда вече са се преместили в Бруклин.

— Това означава ли, че възнамерявате да останете тук? — обърна се Керън Харпър към Марси.

— Да — отговори Марси, като и протегна чаша с шампанско. — Реших, че Бен вероятно се чувства самотен тук. — Тя се усмихна и се извърна към Тайсън: — Изненадан ли си? Или така ми се стори?

— Така ли? — Тайсън вдигна чашата си. — Предполагам, че думата изненада е не по-лоша от всяка друга, за да изрази радостта ми.

— Дейвид ще се присъедини към нас в най-скоро време — допълни Марси.

— Не мисля, че това е добро хрумване — отвърна Тайсън.

— Независимо от това — каза Марси, — ние решихме да прекъснем ваканцията си, за да бъдем с теб. — Тя погледна към Керън Харпър. — Кога ще свърши всичко това?