Обречен на мълчание

— Вие двамата сте били тук и преди да отидете да се поразходите, нали? И тогава тя ти е казала, че мястото тук е подходящо за теб. Колко време бяхте тук?

— Недостатъчно, за да може мъж на моята възраст да изконсумира сексуален акт. — Той си наля още шампанско и добави: — Виж, ласкае ме, че ме ревнуваш. Но аз съм безкрайно верен на теб и галантен към нея.

— Добре… — Марси изглежда се беше поуспокоила малко. — Но понякога някои неща стават дори когато не сме ги искали.

— Какво, по дяволите, е това питие? — попита той като отпи от шампанското.

— „Кордон Негро“.

— Какво? Африканско шампанско?

— Не, идиот такъв. Испанско е. Не е лошо, а и е евтино.

— Да не би Испания вече да не е в списъка на бойкотираните страни?

— Не е, разбира се, откак умря Франко. Не знаеш ли?

— Не. Сега ще мога ли да си купувам шери?

— Разбира се. И истински испански маслини за мартинито ти. И мисля, че си я начукал. Не физически, искам да кажа. Тя е достатъчно възрастна, за да разбере мъж като теб, и достатъчно млада, за да може да бъде съблазнена духовно.

— Колко струва една бутилка?

— По-малко от седем долара. Просто невероятно. Доларът е много силен спрямо песото. Тя ти пожела успех с някаква окончателност в гласа. Означава ли това, че официалните ви взаимоотношения са приключили?

— Да. Въпреки, че не смятам, че шампанското е най-подходящо за улесняване на уреждането на взаимоотношения.

— В хладилника има и бира.

— Всичко си проучила. Между другото, не видях волвото отвън.

— Предполагам, че не си, иначе нямаше да се втурнете и двамата тук, пламнали от възбуда като мартенски котки.

— Едва ли бих характеризирал така условията, при които се подслонихме тук от дъжда. Къде е волвото?

— Умря, направих му викингско погребение. Но новата тойота навън е наша.

— Какво?! Купила си японски автомобил? Да не си полудяла? Няма да го карам. Как си могла да го направиш, след като знаеш отношението ми към наводняването на страната ни с японски стоки, и…

— Не се опитвай да смениш темата. Ще имаш ли още поводи да ходиш до Вашингтон и да се виждаш с нея?

— Нито един. Предварителното разследване приключи. И вече няма да говоря с никого без присъствието на адвоката си.

— Добре. — Марси допи шампанското си. — Наистина имаш вкус. Доста е хубава. Естествена силна красота. Изглеждаше добре дори и мокра. Чудя се защо все още не се е омъжила. Ти попита ли я?

Тайсън си помисли, че не би искал да продължава да разисква точно този въпрос.

— Сгодена е за един полковник. Това не можеш да го прочетеш във вестниците.

— Не видях да има годежен пръстен.

— Добре де… Разбрали са се, че ще се сгодят. Както и да е, ти наистина ли ще дойдеш да живееш тук?

— Да. Дейвид ще пристигне веднага щом се уредим.

— Защо?

— Защото имахме семеен съвет и решихме, че не може да ти се вярва, когато си сам. Освен това, майка ти се обади отново. Този път, за да ме уведоми, че мястото на жената е до съпруга й. Аз пък не го знаех. Знаеш ли, че е живяла в някакъв преустроен кокошарник близо до Форт Стюарт в Джорджия, докато баща ти е служил във военновъздушните сили?

— Мисля, че го е споменавала няколкостотин пъти, докато подраствах. Всъщност, аз съм бил заченат в този кокошарник. Роден съм в частна клиника на Парк Авеню, наистина, но заченат в кокошарник.

— Това обяснява много неща. Но в края на краищата, щом тя е могла да го направи, тогава и аз мога, дявол да го вземе.

— Не се опитвай да се изтъкваш за моя сметка.

— Всъщност Дейвид бе решил да дойде, независимо от това дали аз ще дойда или не — погледна го Марси. — Той реши, че те обича и е готов да изостави първата си любовница, за да бъде тук с тебе. А познавайки мъжете, така както ги познавам аз, трябва да кажа, че това е върховна жертва. Понякога юношите се държат като мъже — добави тя. — А понякога е обратното.

— Вие и двамата много ми липсвате — каза Тайсън, — но е много притеснително… искам да кажа, да ме гледате в това положение…

— He си дошъл на почивка. Ти си офицер от армията на Съединените щати. И няма защо да се срамуваш от това.

— Май нещо ми се причува — каза Тайсън и подръпна ухото си.

— Аз не съм чак толкова покварена, колкото ти достави удоволствие да си мислиш — каза тя. — Както и да е, важното е, че свещеникът каза „в добро и в зло“, и аз казах да. През целия си брачен живот имахме повече от доброто, а, по дяволите, можеше да бъде и много по-лошо от това. И те обичам, и страшно ми липсваше.

Тайсън прегърна жена си и те се целунаха.

— Ти си горд човек, Бенджамин Тайсън — рече Марси. — Твърде горд и твърде момчешки докачлив, за да можеш да оцелееш в този свят. Трябва да се научиш да показваш слабостта си и да позволиш на семейството си и на приятелите си да споделят мъката ти.

— Знаеш ли, Марси — притисна я силно към себе си, — аз не бях достатъчно внимателен съпруг, бях безразличен баща, повърхностен приятел и не съвсем отдаден на работата си служител. Не показах никаква привързаност нито към тебе, нито към Дейвид, нито към работата си, към нищо. И всичко това започна още преди цялата тази каша.

— Знам. И други са го забелязали. Но не бъди твърде суров към себе си.