Обречен на мълчание

— Защо не? Радвам се, че получих този ритник в задника, който ме събуди. Не смятам да романтизирам нещата преди да започне всичко това, но животът наистина беше хубав. Само дето моите представи за дома, семейството, работата и приятелите се бяха изкривили. Не знам защо стана така, но се случи.

— Донякъде грешката беше и моя. Аз също имах нужда от това, Бен. Нашият брак и съвместният ни живот бяха станали необяснимо безцелни. Ще бъдем дяволски щастлива двойка, когато всичко остане зад гърба ни.

Известно време Тайсън помълча, после каза:

— Известно време мен може да ме няма.

— Не! — Тя заби пръсти в гърба му. — Няма да стане. Той я целуна и те още по-силно се притиснаха един към друг. Тя сложи глава на рамото му и той разбра, че плаче.

— Къде намери тази идиотска фанелка? — попита той с безгрижен глас.

— О… Направиха ми я в един магазин в Саутхемптън — отговори тя без да поглежда към него. — Впечатли ме двусмислието на надписа. „Задръжте добрия войник вътре.“ — Тя се разсмя. — Схващаш ли?

— Не. И не го намирам за смешно.

Тя се дръпна настрани от него и той видя, че очите й са влажни.

— Тогава ще махна тая оскърбителна вещ. — Тя смъкна фанелката си я захвърли на пода. — Така по-добре ли е?

— Да — Тайсън установи, че се е втренчил в голия й бюст. — О, да — Той се усмихна.

Тя се изкашля и изтри с ръка очите си.

— И така, какво се предполага, че трябва да правя като съпруга на офицер? Искам да кажа, освен да чистя тоалетната на горния етаж?

Той изля последните остатъци от искрящото вино в чашата й.

— Ами, първо си извади лична карта, като член на семейството на офицер, пропуск за колата, стани член на клуба на офицерските съпруги, изяви желание да се заемеш с нещо полезно, разтреби помещенията тук долу и покани някои от жените на другите офицери на чай, запознай се с…

— Хей, Тайсън. Нека да започнем с пропуска за колата, така че поне да мога да паркирам.

— Това ми напомня…

— Уф, не съм купила тойота. Исках само малко да те подразня. Купих джип.

— Какво?

— Джип. Много практично. Ще се отрази благоприятно на облика ти. Отпред е. Виж го.

Тайсън погледна навън и видя боядисаната в светли тонове кола да проблясва под дъжда.

— Джип Чероки. С двойно предаване. Има радиотелефон и поставка за ловно оръжие.

— Не говориш сериозно, нали?

— Само на една година е. Купих го от един от местните на източния бряг. Има и лебедка, така че ще можеш да изтегляш мрежи с риба, лодки, или пък себе си от калта или снега, ако затънеш. Много е хубав. Иди да го огледаш.

— Може би по-късно — каза Тайсън и се обърна с гръб към прозореца.

— Може ли да погледам как развеждаш групите из музея утре?

— Ако искаш.

— Чудесно. Хей, сложи си униформата.

— Не.

— Да. Искам да видя как изглеждаш. — Тя го хвана за ръката и го задърпа към стълбите.

— Не, наистина…

— Хайде — докосна го с гърдите си. — Никога не съм го правила с военен. — Тя му намигна.

— Добре де, щом поставяш въпроса така…

Те се качиха на горния етаж и влязоха в спалнята. Марси седна на края на леглото и кръстоса голите си крака.

— Е, добре, войниче, смъкни тези цивилни парцали и си сложи униформата.

Когато започна да се съблича, Тайсън откри, че се притеснява.

Марси подсвирна.

— Престани. — Той се изправи гол пред нея и пое дълбоко дъх. — Тук горе е доста топло.

— Завърти се. Искам да огледам тялото ти: Тайсън се завъртя и отново се обърна с лице към нея.

— Един добре изглеждаш офицер. Ела насам — каза тя. Той се приближи до леглото. Тя се пресегна и хвана тестисите му в шепата си.

— Извърни глава и се изкашляй. Той изпълни нареждането й.

— Добре, вътре си — заяви тя, после се пресегна и го шляпна по задника. — Облечи се.

Той отиде до гардероба и започна да си слага униформения панталон на голо.

— Това е глупаво…

— Говори само, когато те заговорят.

Тайсън промърмори нещо, завърза си връзката и сложи куртката, закопчавайки я докато се обръщаше към нея.

— Не е лошо — кимна Марси. — Добре ти седи. Копчетата лъщят. Добре, вземи си душ. След това ела да ми докладваш.

— Слушам, госпожо.

Той отново се съблече и отиде гол в банята. Отми потта си, избърса се и се върна в спалнята. Багажът върху леглото беше разчистен, Марси лежеше върху смачканите чаршафи с разкрачени крака и възглавница под слабините. Беше си сложила една от униформените му ризи, вдигната до кръста, а фуражката му беше на главата й.

— Хайде да подрежем тези рога, лейтенанте, преди да са ви вкарали в беля.

Той се качи на леглото върху нея и с лекота проникна вътре, намирайки я доста влажна.

Те се любиха в малката гореща и задушна стаичка, като и двамата знаеха, че това е нещо като пародия на онова, което можеше да се случи между него и майор Керън Харпър. Когато наближи до оргазъм, Марси прошепна в ухото му:

— Обикновено не го правя с женени мъже.

— Жена ми е кучка.

— Знам. Знам!

— Задръж добрия войник вътре — каза той.

— Именно. — Тя го обви с краката си и кръстоса глезени зад гърба му.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА

Марси и Бен Тайсън седяха един срещу друг на малката масичка. Тайсън беше облечен с мръсно-жълт ленен костюм, Марси носеше жълт памучен пуловер в цвят с полата.