Обречен на мълчание

— И така — каза Спраул с неприсъща за него непосредственост, — това е всичко. — След това се обърна към съдебния състав: — Сега съм длъжен да дам указания на съдебните заседатели относно определянето на присъдата. — Той се изкашля и започна: — Изборът на подходящата присъда е изцяло и само във ваша власт и вие сте длъжни да вземете предвид всички смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства при определянето й. Трябва да вземете под внимание произхода и характера на обвиняемия, репутацията му, служебното му досие, включително и наградите, медалите, поведението, качеството на работата му, верността, смелостта и храбростта, проявени от него, както и всички негови други положителни черти. Трябва да имате предвид и че целта на присъдата не е да накаже, порицае, реабилитира някого или да защити обществото. Основната задача на присъдата, издадена от военен съд, и на наказанието, което тя предвижда, е да спомага за достигане на военните цели, които включват и поддържането на добър ред и дисциплина в армията, поощряването на способността на личния състав да изпълнява своите задачи и задължения, и на запазването на понятията за чест и достойнство на военната служба. В случая, когато обвиняемият е офицер на редовна служба, той се смята за длъжен, както по силата на традицията, така и по силата на закона, да отговаря в по-голяма степен за поддържането на тези цели и идеали, отколкото обикновеният войник. Независимо от това, изискванията към офицера не бива да достигнат до степен, в която да предявяват нереалистични и недостижими критерии за цялото офицерско съсловие. Когато обсъждате размера на присъдата — продължи Спраул, — трябва да вземете под внимание и общата атмосфера и обстановка в периода на извършване на престъплението. Не трябва да взимате предвид и да се поддавате на каквото и да е външно въздействие или по какъвто и да е начин да се окажете под натиск от командването. — Спраул огледа залата и заключи: — Въпреки че няма и не би трябвало да има давност за престъпление като убийството, бихте могли да вземете предвид при определяне на наказанието и че престъплението, за което обвиняемият бе признат за виновен, е било извършено преди повече от осемнайсет години. Освен това, като се знае необичайното обстоятелство, че обвиняемият е бил цивилен през почти всичките тези осемнайсет години, можете да вземете предвид и постиженията му в цивилния живот, общественото му положение, семейното му положение, както и възрастта му, когато определяте присъдата. — Полковник Спраул погледна към полковник Муър: — Имате ли някакви въпроси?

Полковник Муър погледна към двете крила на масата и отговори:

— Не, нямаме въпроси.

— Можете да разисквате размера на наказанието в стаята, подготвена за тази цел — продължи полковник Спраул. — Ако не стигнете до определяне на присъдата до четиринайсет и трийсет часа, може да продължите обсъждането й в заседателната зала, докато успеете да се спрете на подобаващата присъда. Моля, дръжте съда в течение за хода на работата си. Закривам заседанието на съда.

* * *

Тайсън и Корва се намериха отново в кабинета на равин Уейц. Равинът също беше там.

— Дойдох и видях — каза равинът. — Днес присъствах за пръв път. Всъщност на чия страна бяхте вие?

— И аз бих искал да знам това — каза Корва. — Беше най-лошата реч на обвиняем, която някога съм чувал през живота си.

Тайсън видя, че Корва вече бе заприличал на себе си, въпреки че все още бе леко намусен.

— И ще си получиш заслуженото, ако приемат казаното от теб за чиста монета и те съдят според думите ти — добави той.

— А ако е било опит за обратно психологическо въздействие, приятелко — присъедини се и равин Уейц, — то искрено ти пожелавам съдебният състав да откликне на него.

— Казах каквото трябваше да се каже — раздразнено отвърна Тайсън.

— Твоето его ще те доведе до провал в най-скоро време — отвърна Корва. — Може би още днес.

— Каза, че мога да говоря каквото си искам.

— Предполагаше се, че трябва да кажеш, че истинските убийци ще си останат на свобода. Че преди да ти дадат срока за излежаване в затвора, те трябва да се замислят и над този факт. Мислех че разбираш към какво се стремяхме… О, по дяволите всичко това!

Равин Уейц взе дипломатическото си куфарче, тръгна към вратата и я отвори.

— Надявам се, че докато обмислят подобаващата присъда, ще се замислят и за по-подходящо място за провеждане на военен съд за следващия път. Бог да ви благослови и двамата. — Той излезе.

Корва седна на бюрото на равина и отпи от чашата си вода с лед. Тайсън застана до прозореца и се загледа в дъжда. На по-малко от три метра от прозореца под дъжда стояха двама военни полицаи с дъждобрани, с окачени на рамената им автоматични пушки М — 16.

— Няма как да избягам.

— Какво значи това?

— Навън има военни полицаи с пушки.

— А ти какво очакваше?

Тайсън сви рамене. Обърна гръб на прозореца.

— Защо го направи?

— Какво?

— Много добре знаеш какво.

Корва замълча. Най-накрая отговори: