Обречен на мълчание

Тайсън погледна адвоката си. Ясно беше, че Корва не възнамерява да остави показанията му така, както бяха. Той разгледа лицето му и видя, че е много разстроен.

— Преследва ли ви споменът за онова, което се случи в болницата?

— А вас нямаше ли да ви преследва? — кресна му Тайсън.

— Потърсихте ли психиатрична помощ след като се върнахте от Виетнам?

Тайсън погледна към съдебните заседатели с крайчеца на окото си и забеляза, че някои от тях се чувстваха неловко. Той запази мълчание.

— Потърсил сте психиатрична помощ след завръщането си от Виетнам, не е ли така? — Той продължи без да дочака отговор: — Смятате ли, че с убийството на Лари Кейн сте направили всичко в рамките на човешките възможности, за да предотвратите бунтът и масовото убийство?

— Трудно е да се каже.

— Не можете ли да ми давате по-пълни отговори? — повиши глас Корва.

В редиците на зрителите настъпи раздвижване. Тайсън погледна зад Корва към Пиърс, който вече не гледаше към него, а към Корва. Уейнърт и Лонго се споглеждаха.

— Не смятате ли — продължи Корва, извисявайки още повече гласа си, — че умората от сраженията смекчава вината за случилото се в болницата? И че след като Единният кодекс на военното правосъдие го признава, вие също бихте могли да го признаете?

Тайсън стъпи с двата си крака на земята, наведе се напред и каза с напрегнат глас.

— Не мисля, че ми се иска да преразглеждаме това дело сега.

— Страдахте ли от умора от сраженията? Да или не? Отговорете на въпроса!

— Казах на съда, каквото исках да кажа — изправи се Тайсън. — Няма смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства.

Корва понечи да каже още нещо, но Спраул се изкашля.

— Господин Корва, желае ли клиентът ви да приключи изказването си?

— Не.

— Да — каза Тайсън и отстъпи встрани от свидетелския стол.

Корва му препречи пътя. В съдебната зала вече всички говореха. Спраул призова към тишина и се обърна към Корва:

— Това е много необичайно.

Тайсън погледна Корва в очите. Изведнъж осъзна, че Корва е бил през цялото време под огромно напрежение, прикривал го е добре, но сега бе на път да избухне. Тайсън седна на мястото си и каза със спокоен глас:

— Допускам, че умората от сраженията би могла да обясни повечето от случилото се.

Корва изглежда вече бе успял да се овладее и бързо кимна.

— Господин Корва, искате ли почивка? — попита Спраул.

— Не, ваша милост — отговори Корва, разтривайки бузата си.

— Ваша милост, завърших показанията си — каза Тайсън.

Корва стоеше в мълчание, сякаш бе зашеметен.

— Много добре — каза Спраул с нотка на облекчение в гласа си. Той погледна към Пиърс и отново го попита: — Желае ли обвинението да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия? Пиърс се изправи и демонстративно сви рамене:

— Изглежда, че адвокатът на защитата вече свърши тази работа.

Появиха се няколко неуверени подсмихвания, но те бързо заглъхнаха.

— Съдебният състав има ли въпроси към свидетеля? — обърна се Спраул към полковник Муър.

— Нямаме въпроси, ваша милост — отговори безизразно полковник Муър, който сякаш дори не погледна към другите членове на съдебния състав.

— Свободен сте, лейтенанте — каза Спраул на Тайсън.

— Да, сър. — Тайсън стана, побутна Корва обратно към масата на защитата и двамата седнаха на местата си.

— Ще направим пет минути почивка без да напускаме съдебната зала — обяви полковник Спраул и се престори, че се съсредоточава върху някакви документи, както направиха и прокурорският, и съдебният състав.

— Добре ли си? — наведе се Тайсън към Корва.

— По-добре — отвърна Корва и отпи малко вода.

— Достатъчно добре ли си, за да мога да те смажа от бой?

— Просто малко си изпуснах нервите — уморено се усмихна Корва.

— Не взимай присърце проблемите на клиентите си — посъветва го Тайсън.

Корва не отговори. Минутите отлитаха в пълно мълчание. Спраул вдигна поглед от книжата си и се изкашля.

— Желае ли прокурорският състав да препоръча подходяща присъда? — обърна се той към Пиърс.

Пиърс изчака няколко секунди и каза:

— Съдебният състав разполага с фактите и въз основа на тях може да определи подобаваща присъда.

Спраул се обърна към Корва и го попита:

— Желае ли защитата да предложи подходяща присъда?

Корва отговори, без да става:

— Защитата също смята, че съдебният състав разполага с фактите, необходими за определяне на подобаваща присъда.