Обречен на мълчание

— Още един празник за разделението на света.

— Винаги е било така — отново кимна Корва.

— Започвам да разбирам донякъде как са се чувствали виетнамските селяни, когато са си имали работа с нас. Как ли се отнася човек към някого, който е въоръжен с автоматична пушка М — 16, когато всичко, с което той разполага, е кошница със зеленчуци?

— Много внимателно.

— Точно така. Австралийският лекар не успя да го разбере.

— Така изглежда — отвърна Корва, докато преглеждаше някакви книжа на масата пред себе си. — Готов ли си за дебюта си в съдебната зала?

— Налага се.

— Така е. Много често съдебните заседатели знаят предварително какво ще гласуват при определянето на вината — отбеляза Корва. — Има само две възможности. Но при определянето на размера на присъдата нещата стоят много по-сложно. И може би именно онова, което ти ще кажеш сега, ще им повлияе.

— С други думи, не пращай всичко по дяволите. Корва не отговори.

Полковник Спраул улови погледа на полковник Пиърс и му даде знак, че е готов. Полковник Пиърс се изправи и каза:

— Всички страни, участващи в процеса, които присъстваха, когато заседанието на съда бе закрито, са налице и сега, с изключение на членовете на съдебния състав. — Пиърс седна.

— Моля обвиняемият да стане — каза полковник Спраул, обръщайки се към масата на защитата.

Тайсън се изправи.

— Лейтенант Бенджамин Тайсън — каза Спраул, — съдът ви предоставя възможността да представите свидетелските си показания, за да посочите смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства за престъплението, за което сте признат за виновен. В зависимост от желанието си, можете да дадете показания под клетва или да запазите мълчание, при което съдът няма да си извади заключение във ваша вреда. Освен това, ако желаете, можете да дадете показания без да полагате клетва, с което да посочите смекчаващи или намаляващи вината обстоятелства във връзка с престъплението, за което сте признат за виновен. Ако показанията ви не са под клетва, те няма да имат стойността на доказателства и прокурорският състав няма да има правото да ви разпитва върху тях, но ще има възможността да представи доказателства, оборващи фактите, на които вие ще се позовете във вашето изявление. Показанията ви могат да бъдат представени в писмен или устен вид. Можете да дадете показанията си лично, посредством адвоката си или и по двата начина. Посъветвайте се с адвоката си, ако смятате за необходимо и съобщете на съда какви са вашите намерения.

— Бих искал да дам показания под клетва, ваша милост — отговори Тайсън.

Спраул кимна, сякаш в знак на одобрение. Той се обърна към дежурния сержант и му каза:

— Сержант, моля, поканете съдебния състав. Тайсън почувства, че сърцето му почва да бие силно за пръв път, откакто всичко бе започнало.

— Няма да ти задавам въпроси или да се опитвам да изясня каквото и да е от онова, което кажеш — наведе се към него Корва. — Сега е твой ред да се бориш, лейтенанте.

— Чудесно. Слушах те достатъчно, така че ми стига за цял живот.

Корва измърмори нещо.

Съдебните заседатели от състава на военния съд пристигнаха в обичайната си колона по един и заеха местата на столовете според йерархията на чиновете, но този път, тъй като заседанието вече беше открито, те веднага седнаха.

Полковник Спраул също не губеше време.

— Лейтенант Тайсън, бихте ли застанали на свидетелската скамейка?

Тайсън тръгна уверено към свидетелското място и стигна там едновременно с Пиърс. Двамата мъже застанаха на по-малко от метър един от друг и от това разстояние Тайсън забеляза, че по невероятно червената кожа на Пиърс има и лунички.

— Вдигнете дясната си ръка — каза Пиърс. Тайсън вдигна ръката си. Двамата се гледаха право в очите, докато Пиърс произнасяше:

— Заклевате ли се, че показанията, които ще дадете, ще отговарят на истината, цялата истина и нищо друго освен истината и нека Бог ви бъде съдник?

— Заклевам се.

— Седнете, моля.

Тайсън седна. Корва, оставайки зад масата на защитата, стана и каза:

— Ваша милост, уважаеми членове на съдебния състав, лейтенант Тайсън ще даде показания. — Корва седна.

Тайсън установи, че от това място заобикалящите го неща изглеждаха по друг начин. Вече не виждаше Спраул, който го изнервяше с това, че непрекъснато оправяше слуховия си апарат. Но виждаше Пиърс, който седеше на три метра право срещу него. Пиърс бе скръстил ръце и се бе навел напред през масата, сякаш се канеше да го слуша изключително внимателно. Тайсън предположи, че го прави за да го притесни, и в момента в който осъзна този факт, поведението на Пиърс му се видя леко смехотворно. Уейнърт и Лонго седяха изправени, което бе много по-подходящо в обстановката на военния съд. Съдебният състав се падаше вляво от него и можеше да ги види, обръщайки леко глава в тази посока.

Зад масата на прокурорският състав, макар и частично скрити от нея, се виждаха редовете със зрители, всички вперили погледи в него.