Обречен на мълчание

— Съзнавам, че каквито и показания да дам за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства — започна спокойно Тайсън, — те могат да бъдат изтълкувани само като самоцелни. Но системата на военното правосъдие дава на осъдения изключителната възможност да представи факти, които да намалят размера на присъдата му. Не смятам за подходящо да навлизам в каквито и да е подробности от личния си живот, защото вие, както и всички останали ги знаете, вследствие на големия обществен интерес, на който се радваше не само този процес, но и личния ми живот изобщо. Не съм сигурен и че е необходимо да ви говоря за ужасите на войната, за които вече ви бе говорено достатъчно. Съзнавам, че кодексът зачита в особено голяма степен умората от сраженията и всичко, което включва това понятие, като смекчаващ вината фактор в случаи на убийство като този. Но знам, както и вие знаете, че престъплението, за което съм осъден, не е престъплението, извършено в болницата, а друго престъпление, което е извършено няколко дена по-късно, в базовия лагер, когато преминах покрай щаба на батальона без да се отбия там и да изпълня дълга си. Това престъпление не бе извършено под въздействието на умората от сраженията. Не мога да застана тук с чиста съвест и да ви кажа, че ако всичко това можеше да се повтори, щях да изпълня дълга си така, както го разбирам. Напротив, ако трябва отново да мина през всичко това, ще направя същото. И въпреки че животът и свободата ми зависят от това, не мога да ви обясня защо отново съзнателно бих извършил същото престъпление. Спомням си, че за момент обсъдих възможността да отида и да доложа за извършеното масово убийство. Но само за малко, и то в резултат на обучението си в офицерската школа и на моралната подготовка, които бях получил. Не съм се борил дълго със сълзите си, преди да реша, че няма да изпълня дълга си. И когато взех решението никога през живота си да не споменавам повече за това престъпление, почувствах, че съм направил правилния избор. И ако ви бях казал нещо друго, вие вероятно щяхте да се запитате — и с право — защо не съм преразгледал първоначалното си решение, което ясно съзнавах, че е неморално и противозаконно едновременно. И така, аз стоя тук осъден за престъпление, което наистина извърших, и просто трябва да оставим нещата да бъдат така, както са. — Тайсън огледа притихналата съдебна зала, после продължи: — Що се отнася до хората ми, може би благосклонно сте помислили, че съм извършил всичко в желанието си да ги предпазя, предизвикано от чувство за лоялност, другарство и онова особено бащинско чувство, което привързва офицерите към подчинените им. В това има известна истина, но вие, както и аз знаем, че лоялността, другарството и бащинското чувство не могат да стигнат чак дотам. Аз наистина изпитвам естествено съжаление за живота на хората, който вероятно бе съсипан и трагично променен тук, вследствие на огласяването на показанията, които всички чухме в тази зала. Но като ги противопоставим на живота на хората, погубен в онази болница, не би следвало и нямаме право да проливаме твърде много сълзи за когото и да било от хората от Първи взвод на рота „Алфа“. Искрено съчувствам на семействата, които бяха принудени да открият такива неща за синовете и съпрузите си, които е по-добре никога да не бъдат разкривани. Ден-два след като убих Лари Кейн написах писмо на семейството му, в което казах, че той е загинал храбро. Той бе храбър човек в много отношения, но не загина храбро, и аз отново бих искал да поднеса на семейството му своите съболезнования. — Тайсън погледна към съдебния състав и се обърна направо към тях. — Когато адвокатът ми, господин Корва, ме попита дали искам да дам показания за смекчаване и намаляване на вината в своя собствена полза, аз му казах, че не се сещам за никакви намаляващи и смекчаващи вината обстоятелства, на които да мога да се позова под клетва. — Той замълча, погледна право към съдебните заседатели, като срещна погледа на всеки от тях. — И сега, когато стоя тук пред вас, пак не мога да се сетя за такива.

Полковник Спраул изчака известно време, очаквайки да чуе още нещо. Накрая, след като осъзна, че Тайсън не възнамерява да каже нищо повече, той се обърна към Пиърс:

— Желае ли прокурорският състав да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия?

Пиърс се изправи и понечи да отговори, но Корва прекоси предолтарното пространство и застана пред амвона.

— Обвиняемият още не е свършил, ваша милост — заяви Корва.

— Стори ми се, че той свърши, господин Корва — каза полковник Спраул и повдигна учудено вежди.

— Не, ваша милост. — Корва се обърна към Тайсън, който го изгледа ядосано. — Бихте ли казали, че сте изпитвали угризения след инцидента? — каза Корва на Тайсън.

Тайсън седна на стола си, облегна се и кръстоса крака. Известно време той се взира втренчено в Корва, после отговори:

— Да.

— А продължавате ли да изпитвате угризения и сега?

— Предполагам — рязко му отвърна Тайсън.

— А бихте ли казали, че споменът за този инцидент ви преследва?