Обречен на мълчание

Често явление по времето на офанзивата в провинцията бе да се издига вражеско знаме като знак за предаване; това следваше да покаже, че по сградата и по хората в нея не трябва да се стреля. В Уей множество студенти и будисти симпатизираха на комунистическата кауза; някои европейци в града също проявяваха подобни симпатии. Уей беше космополитен град, изтънчен, либерален и общо взето — антивоенно настроен. Когато по времето на общата офанзива врагът завзе по-голямата част от града, тези елементи от градското население понякога издигаха знамето в знак на победата. Разбира се, местоположението на знамената се променяше с изместването на бойната линия. Ако трябва да бъдем честни и точни, северновиетнамците и виеконгците често издигаха собствените си знамена над завзетите сгради. Така че в случая не е много ясно дали онова червено знаме е било издигнато над болницата от врага или от медицинския персонал на болницата. И ако е било издигнато от медицинския персонал, дали е било с цел да се предпазят, да се предадат или просто, за да изразят своята симпатия? Или пък заради трите заедно?

* * *

Керън Харпър вдигна очи от книгата и срещна погледа на Тайсън.

— Пикард потвърждава, че там е имало вражеско знаме, но посочва, че то може да е било издигнато от медицинския персонал именно поради една от причините, които той изтъква. Защо предположихте, че там е имало вражески войници?

Тайсън загаси цигарата си и отговори с леко раздразнение:

— Тогава не си бях взел книгата на Пикард с мен. Нямах изобщо представа, майоре, какво, по дяволите, става в Уей или пък в неговите околности. Когато видях знамето, съвсем логично допуснах, че се приближаваме към укрепена вражеска позиция.

— Да, разбира се. Моля, продължете.

Тайсън се облегна назад в стола си и се замисли. „Прави се на глупава и ме моли да я образовам. Ето ме тук — отговарям на въпросите на тая невежа жена, като се опитвам да й отворя очите за войната. Само дето тя никак не е глупава. Методите й на разпит са много изпипани. Внимавай, Тайсън!“

— Господин Тайсън? Разказвахте ми за църквата и за площада.

— Да, доближихме се до близкия край на площада. Наоколо, както вече ви казах, нямаше никакви селяни, които да разпитаме. Но дори за момент не ми дойде наум, че това пред мен може да бъде нещо друго освен голяма бетонна постройка, бивша френска административна сграда или нещо от тоя род, над която сега се издигаше вражески флаг и очевидно е укрепление на врага. — Тайсън се наведе напред. — Трябва да осъзнаете, майоре, че за да разбере това, човек не може да бъде етноцентричен. Пикард пише „болница“ и вие си представяте голяма, чиста сграда, с красиви сини знаци, упътващи към паркинга за посетители и разни други неща от тоя род. Сигурно не можете да проумеете как може да се сбърка една болница с административна сграда, така както не може да се обърка бивол със слон. Е, опитайте се да си представите, ако желаете, една страна без неонови светлини, без закусвални „Макдоналдс“ или пък без бензиностанции, една страна, където „предградие“ не означава градска канализация и косачки за трева, а скапано село в достатъчна близост с някакъв мижав град, за да има няколко сгради с прозорци със стъкла и да няма свине по улиците.

Керън Харпър не отговори веднага, а след пауза каза малко хладно.

— Току-що се завърнах от Япония и Филипините, където прекарах цял месец, при това по-голямата част от него, в провинцията. През последните четири години обиколих почти целия свят. Изобщо не съм етноцентрична, но ще имам предвид вашата забележка. — Сетне добави: — И все пак, болниците, и особено болниците във военни зони, се обозначават доста ясно. Както и да е, продължавайте.

Тайсън я погледна, очите им се срещнаха и те задържаха погледите си един върху друг.

— Имате ли нужда от още една почивка? — попита тя, а в тона й се четеше сарказъм.

Тайсън стана и се доближи до прозореца. Времето бе меко и сиво, навън бе влажно и хладно, което бе почти добре дошло след яркото слънце и горещините напоследък. Миришеше му на дъжд. Керън Харпър добре напредваше по плана си. Той съзнаваше, че в тоя момент трябва да приключи интервюто, но неговото его сякаш не му позволяваше. Подобно на баща си, който бе комарджия, и той вярваше, че не можеш да спечелиш наново изгубеното, ако не продължиш да играеш. Обърна се към нея.

— Нямам нужда от почивка. Тя кимна.

— Казахте, че сте стигнали до близката страна на площада.

Тайсън отново седна и отпи от кафето си.