Обречен на мълчание

— Това отново ни връща там, откъдето тръгнахме. Врагът вече се е бил оттеглил според книгата. Самият медицински персонал е развял белия чаршаф от прозореца, пак според книгата. Те са ви дали знак от прозореца. Но вие отричате всичко това. Така че моля, продължавайте.

— Точно така. Ние започнахме да стреляме и да се придвижваме напред към сградата. Продължихме със съсредоточения огън…

— Извинете ме за момент. Направих едно малко проучване по въпросите на тактиката в пехотата. Разговарях с един пехотен полковник, който е воювал там, мой приятел. Някак си предчувствах, че в случай, че ми се отдаде възможност да чуя вашата версия, в нея твърде вероятно ще има стрелба. Извинете ме за това, но точно така е било и при Май Лай.

— За какво намеквате?

— Този полковник ми каза, че в никакъв случай не би заповядал на хората под негово командване да атакуват фронтално бетонна постройка.

— Сигурно е страхливец.

— Едва ли. Той ми каза, че би наредил да се изстрелят запалителни бомби във въпросната сграда, за да се запали всичко вътре, което, предполагам, е било изключително от дърво. Едва след това вероятно щял да заповяда атака. Той я изгледа и отговори:

— Нямахме никакви запалителни вещества, които да изстреляме с минохвъргачките. Имахме само ръчни гранати — с бризантен, с бял фосфор и ударни гранати. Така че трябваше да се приближим по-близо до сградата.

— Защо не повикахте изтребители, въздушни ракети, мортири или артилерия? Не е ли била такава практиката в американската пехота? Да се изпращат бомби вместо хора.

— Да, наистина такава бе стандартната процедура. Но не можехме да повикаме помощ. Точно тогава нищо не работеше както трябва. Така че предприехме остарялата в тактическо отношение фронтална атака. Стрелба и маневри. Влязохме на първия етаж, точно както по филмите, които обичате да гледате.

— Кога и къде точно бе убит единият от хората ви и къде раниха другите двама? Преди или след като влязохте в… сградата?

— Ами… още при първоначалната атака раниха двамата. Питърсън бе улучен в гърдите… засегнати бяха и двата му дроба… куршумът го бе пронизал от единия до другия край… задушаваше се. Другият — Муди, го улучиха в бедрото… той беше добре… Третият — Лари Кейн, бе убит вътре в сградата.

— Преди малко не споменахте ли, че и тримата са били улучени още отвън? Така пише и в книгата на Пикард, само че там пише, че и тримата са били покосени от един единствен снайперист. И въпреки всичко, вашите жертви са били невероятно малко, имайки предвид, че сте атакували укрепена постройка.

— На всеки му се отваря късметът от време на време. Съжалявам, че не мога да ви доложа за повече ранени и убити.

— Само се чудех. Моля, продължете.

— На първия етаж нямаше никой и все още по нищо не личеше, че това място е болница. Имаше разни канцеларии, параклис, фоайе, няколко спални помещения, кухня и столова. Открихме две стълбища, водещи нагоре. Качихме се на втория етаж и започнахме да влизаме в стаите една след друга, откривайки огън във всяка една от тях. Точно тогава около нас се разхвърчаха няколко ръчни гранати. Всичко наоколо пламна.

— Колко бяха вражеските войници според вас?

— Навярно трийсет или четирийсет — много повече от нас.

— Но когато решихте да атакувате, вие нямахте представа колко войници има вътре. Може да е имало и двеста.

— Но по силата на огъня, идващ от прозорците, ми бе ясно, че не са двеста.

— И в тоя момент, когато сте влизали от стая в стая. Вие загубихте един човек, нали? Някакъв мъж на име Кейн?

— Да, точно така.

— Но точно преди малко казахте, че сте дали и трите жертви още отвън, по време на атаката. Пикард пише същото, макар че неговият разказ за жестокостите по време на битката е малко по-различен от вашия. Сега казвате, че Лари Кейн е бил убит вътре.

Тайсън си запали цигара и вдиша дълбоко дима.

— Е, то е резултатът от това, че съм чел книгата на Пикард. Разбирате ли, в момента всичко извиква старите спомени в паметта ми, но книгата на Пикард ме подвежда да си припомням неверни неща. Кейн наистина бе убит вътре в болницата. Сигурен съм в това. Видях как го уцелиха. На втория етаж, в голямата стая.

Керън Харпър кимна.