Обречен на мълчание

Тя мълчеше. Тайсън продължи разказа си: — По това време суматохата бе тотална. Искам да кажа, няма да повярвате какъв хаос бе настъпил — навсякъде имаше ранени виетконгски и северно-виетнамски войници в униформи — човек не можеше да разбере дали бяха пациенти, дали бяха въоръжени, дали се предаваха или пък се канеха да те застрелят. Имаше и няколко жени. Една от тях беше виетконгска медицинска сестра и тя насочи пистолет срещу нас. Някой я застреля. Страшна паника беше, просто невероятно. За всичко бяха виновни проклетите виетконгци и северновиетнамци, защото бяха използвали болница, пълна с хора… Вече ни бе ясно, че това е болница… И така, всичко наоколо гореше и ние започнахме да хвърляме някои от пациентите, тези от педиатричното отделение, през прозорците…, за да ги спасим… Под прозорците имаше храсти… — Той спря. Усети се, че говори несвързано. Преглътна и продължи: — Ами, мисля, че в известен смисъл, това би могло да се нарече масово избиване…, но в никакъв случай от международен мащаб за наша сметка. Сега ми е ясно как онази медицинска сестра от смесен евроазиатски произход е разбрала погрешно онова, което е видяла… Но повечето от жертвите бяха в резултат на атаката или на действията на врага преди още ние да нападнем сградата. Предполагам, че са избили медицинския персонал и пациентите, както и собствените си ранени, когато са усетили, че ще ги надвием…

— А доктор Монту? — попита тя.

— Не си спомням да съм се запознавал с човек с такова име, майоре.

— Но един от източниците на Пикард, т.е. един от вашите хора, разказва инцидент…

— Кой?

— Не знам. Казах ви, че първо идвам при вас.

— Според закона вие сте длъжна да ми кажете кои са източниците на Пикард, ако ги знаете. Нали точно това е причината да дойдете първо при мен.

Тя не каза нищо по повод забележката му, а продължи:

— И онзи австралийски лекар… Той я прекъсна ядосано:

— По дяволите, казах ви, че онова там беше болница, пълна с пациенти и медицински персонал. Да, всички бяха убити. Да, някои сигурно са били убити от нас. Но за нещастие те бяха убити в резултат на военни действия срещу въоръжен враг, който използва едно свято място, за да води своите операции срещу американските военни сили. Запишете си това. Край на изказването.

Тя кимна и го помоли да повтори, за да може да запише всичко. После попита:

— Защо съществува такова голямо разминаване между вашата версия и тази, която двама от вашите хора са разказали на Пикард?

— Сигурно Пикард е изопачил онова, което са му казали те.

— Вероятно. — Тя като че ли се замисли. — Но в книгата си Пикард пише, че е научил за този инцидент при една своя случайна среща във Франция със сестра Тереза. Очевидно тя е използвала думата „масово убийство“…

— В какъв контекст? Масово убийство от страна на кого? И как точно е използвала тя тази дума? Тя се пише по един и същи начин и на френски, и на английски и значението й на френски е близко до това на английски, но на френски думата има и едно допълнително значение на безсмислено убийство, избиване по време на битка, не само необуздано или предварително замислено убийство на невъоръжени хора. Както виждате, и аз съм си подготвил домашното.

— Да, виждам. Въпросите ви са основателни. Ще позвъня в езиковия отдел на армията и ще поискам мнението им по въпроса.

— Открихте ли тази сестра Тереза?

— Не. Спомняте ли си я?

— Струва ми се, да. Ще интервюирате ли Пикард?

— Разбира се. Вашата версия е интересна, защото е много субективна, докато разказът на Пикард ми се струва доста обективен.

— Какво имате предвид?

— Искам да кажа, че вие оставяте място за интерпретиране на събитията, докато той съвсем недвусмислено признава, че е чул историята за масово избиване и я е предал в книгата си.

Тайсън не каза нищо. Тя добави:

— Ако Пикард е преувеличил нещата, сега от вашия разказ ми стана много ясно как е могъл да го направи. Всичко необходимо е налице: болница, много убити, знамена, стрелба в болничните стаи. Ами да, Пикард навремето си е пишел романи. Знаехте ли за това? Свикнал е да си измисля разни истории. Не забравяйте да се посъветвате по този въпрос с адвоката си.

Тайсън като че ли не я слушаше. Тя продължаваше:

— А пък може би двамата мъже от бившия ви взвод са си поукрасили историята или пък са излъгали, когато са разговаряли с Пикард. Но защо ли ще го правят? Със сигурност не им прави чест.

— Да, така е.

— Но пък уронва вашата чест. Имахте ли врагове сред взвода?

— Ще ви кажа, когато назовете имената на онези двама мъже. Тя кимна.

— И след всичко това сестра Тереза е най-неподходящият свидетел. Тя може да не е разбрала онова, което е видяла, или пък може да не го е предала точно на Пикард.

— Възможно е.

Тя се наведе напред:

— Според мен в един момент тя е споделила нещо с представителите на Католическата църква в Сайгон или Франция, които по онова време са организирали и ръководели нещата в болницата. Не мислите ли, че това е възможно?

За Тайсън това винаги е било една твърде вероятна възможност.

— Може би.