Обречен на мълчание

— Но доколкото ми е известно, южновиетнамското правителство и до известна степен Католическата църква във Виетнам, са предпочитали да пращат в забвение всякакви истории, неблагоприятни за техните съюзници и застъпници. Не са искали да ядосват американците. Сайгон се опита да сложи край на разследването на случая Май Лай дори след като върховната военна прокуратура вече го бе започнала. Чужденците не могат да разберат защо винаги искаме да си измиваме мръсните ръце на публично място. Така че ако докладът на тази монахиня, ако изобщо е имало такъв, по някакъв начин е разкривал американските войници в неблагоприятна светлина, то той никога не би стигнал до Франция. Това е моята теория.

— Която, както виждам — каза Тайсън, — добре сте обмислили.

— Обмислих добре целия инцидент.

— И аз. — Тайсън се изправи и отиде до прозореца. Без да се обръща с лице към нея, заговори: — Знаете ли, преди един-два месеца щях да разказвам тая история на някое ергенско парти като весела военна случка, в която лошите са убити. Нямах от какво да се срамувам. Проявихме смелост. Много офицери щяха да подминат оная сграда, като вашия приятел — полковника от пехотата. Искам да кажа, жалко, че бяха убити толкова невинни хора, но лошите бяха ония с черните „пижами“. — Той се обърна към нея. — Сега започвам да ставам много предпазлив. Обмислям наново онова, което се случи. А не трябва да обмислям всичко наново. Реакциите ми в оня момент са били единствено правилни.

Тя кимна.

— Знам. Започвате да търсите друга стратегия. Така е с всички военнокомандващи откакто свят светува — всички премислят наново военните си ходове след края на битката. Освен това оттогава е минало дълго време.

— Много дълго.

— Точно затова ще са ни необходими повече свидетели. Така например, ако се открие сестра Тереза и показанията и внесат някакво просветление по въпроса… — Тя го погледна. — Бихте ли искали тя да се открие?

Той не отговори.

— Странното е, че никой друг не е оцелял — отбеляза тя.

Той отново седна.

— Казах ви, че ние спасихме няколко човека. Но не трябва да се надявате някой да ви се обади от Виетнам.

— Прав сте. Това е трудно. От там до тук има много години и километри. Казахте, че бихте познали сестра Тереза, ако я видите. Какво си спомняте за нея?

— Спомням си, че беше много изплашена. Би могло да се каже, че бе изпаднала в истерия. Някой я изхвърли през прозореца. Това е всичко, което си спомням сега. Трябва да си помисля.

— Добре. Да ви кажа, мислех си, че ако следствието се разрасне, бихме могли да опитаме да се свържем с някои виетнамски бежанци посредством техните представителни организации. Това може да ни отведе до още някой оцелял.

— Малко вероятно е да се доберете до друг оцелял по този начин.

— Прав сте. Мислите ли, че сегашното виетнамско правителство ще ни сътрудничи? Те имат достъп до сцената на инцидента, а ние не.

Тайсън започна да усеща, че се бе превърнал в неин помощник, което бе един от методите за водене на разпит.

— Ако се съгласят да сътрудничат, не мисля, че който и да е свидетел, посочен от тях, би имал тежест пред съдебните заседатели на американски военен съд. А вие как смятате?

— Така е. Това бе глупаво от моя страна. Тайсън кимна. И двете предложения бяха глупави.

Опитваше се да го подведе с прословутата техника на неочаквано появили се свидетели. Това, което тя не знаеше все още, бе, че не съществуваха абсолютно никакви оцелели. Освен сестра Тереза… Керън Харпър наля кафе на двамата.

Това му напомни един рекламен агент, предлагащ подобрения в домовете, който смяташе, че докато пие кафе, няма опасност клиентите му да го изхвърлят от къщата си. Но той не бе прав.

— Мисля, че засега това е всичко — каза й Тайсън. Тя отпи от кафето си.

— Много ми помогнахте. Както ви казах още в началото, опитвам се да стигна до истината, както заради вас самия, така и заради справедливостта. Предполагам, че и на вас ви се иска всичко това да се изясни, за да можете да се върнете обратно към нормалния си начин на живот.

— Майоре, не желая никога повече да се връщам към нормалния си начин на живот. Но наистина ми се иска всичко да се изясни и да не се връщам отново на служба. Тоя път ще сложа кръстче в оная проклета кутийка. Даже ще го повторя няколко пъти, за да личи отдалече. Колко ще продължи цялата тая история?

— О… още няколко седмици. Трябва само да се свържа с Пикард и да взема имената на двамата, които са му разказали тая история. Ако е необходимо, може да се свържем и с други служили във вашия взвод, ако успеем да открием настоящето им местоживеене.

— С кои?

— Казах ви, ще изпратя списък до вас или до вашия адвокат веднага, щом решим дали изобщо се нуждаем от техните показания или не. Наистина се надявам да установя, че Пикард просто е преувеличил всичко.

Тайсън се усмихна. Тя отвърна на усмивката:

— Как се чувствате след този разговор? Смятате ли, че въпросите ми бяха поднесени подходящо и коректно?

— Абсолютно. — Той се замисли и добави: — Вие сте забележителна жена. Защо не напуснете армията и се захванете с някаква цивилна професия?

Тя се усмихна.