— Тогава защо не видяхме нито един от тях?
— Защото не си погледнал нагоре. Аз забелязах три, откакто пристигнахме. Но ако очите ти се намираха отстрани и бяха малко по-изпъкнали…
— Остави на мира зрителните ми дефекти! Защо не им сигнализира?
— Как?
— Нали когато те намерих, ти се канеше да отразяваш слънчевата светлина с токите от твоите ремъци; можем да запалим и огън.
— Запалката ти остана при нашите приятели в селото, а самият ти вече трябваше да знаеш, че дори да запалим огън, нито един от моите хора няма да се приближи до него. Ако летецът види пушека, той ще се отдалечи оттук, след което непременно ще докладва за ново огнище на вулканична дейност.
— А защо да не отразим светлината? Токите ти все още блестят!
— Но как да се насочи точно слънчевият лъч с подобно огледало? Аз се опитвах да го сторя, когато ти ме намери, само защото това бе единствената ми възможност; ако ти не се бе появил, щях да бъда вече толкова мъртъв, колкото ще бъда след по-малко от петнайсет години, считано от днес.
— Не може ли да се види лъчът светлина, отразен от токата?
— Не. Веднъж видях едно огледало, което бе така гладко, че отразеният от него лъч слънчева светлина може да се види, стига маранята да не е голяма; моите токи обаче не са от същата категория.
— Щом като поне отразяват лъч светлина, няма да бъде никак трудно да се улучи нещо с него. Поне опитай!
— Мисля, че това е губене на време, но ако ти измислиш как да се насочи лъчът сравнително близко до целта, можеш да опиташ със следващия планер, който се появи.
— Подай ми токите, ако обичаш.
Дар отстъпи като човек, който се забавлява с някое несхватливо дете. Крюгер огледа внимателно металните плочки. Те се оказаха по-плоски, отколкото ги описваше Дар: имаха правоъгълна форма и бяха широки около два и дълги четири инча. Плочките имаха по два отвора, всеки с размери около един квадратен инч; между тях се виждаше малка кръгла дупчица, в която се поставяше метално щифтче, придържащо кожените ремъци, които при употреба се пъхаха в двата отвора. Крюгер се позасмя, след като привърши огледа, върна токите на техния притежател и без допълнителни коментари каза:
— Няма да забравя за твоето предложение. Кажи ми, щом се появи друг планер, ако аз не го видя сам.
Дар продължи започнатата работа, без да се занимава повече с Крюгер и неговата неясна идея, оглеждайки непрестанно хоризонта с едното си око. Той се ядоса малко, задето Крюгер вдигаше непрекъснато главата си със същата цел, но бе достатъчно справедлив да не му каже нищо, защото разбираше, че бедното същество няма друг избор. Ядоса се малко повече, когато Крюгер зърна пръв приближаващия летателен апарат, но после загледа с интерес приготовленията на момчето, което бе решило на всяка цена да използва токите за сигнализация.
Дар видя само това, че токата бе поставена пред едното от малките очи, което очевидно гледаше към приближаващия планер през дупчицата в средата. Според него това нямаше да помогне с нищо за насочването на отразения лъч. Наистина той видя по лицето на Крюгер светлото петно, което минаваше през централната дупчица, но не можа да разбере, че момчето бе поставило огледалото така, че отражението на собствените му черти в задната част бе застанало неподвижно, при което планерът се виждаше винаги точно в отвора на токата. Като се стараеше да остане неподвижен, Крюгер запита:
— Имате ли някакъв специален сигнал с променливи светлини, разбираем за летеца?
— Не.
— Тогава ни остава само да се надяваме, че едно постоянно мигане на светлината ще привлече вниманието му.
Крюгер се зае да накланя напред-назад огледалото още преди да завърши думите си.
Дар Ланг Ан се учуди, когато движението на летателния апарат недвусмислено показа, че човекът в него бе забелязал припламващите светлинки; той дори не помисли да крие удивлението си. А Крюгер отмина този факт, сякаш нещо подобно се случваше едва ли не през ден. В края на краищата той бе още младо момче.
VIII. Транспорт
Планерът не се приземи; очевидно летецът бе твърде предпазлив, за да го стори. Каквото и да святкаше отдолу, то почти сигурно не бе катапулта, така че едно кацане можеше да му струва оставане на брега. Той също пренасяше книги и нямаше никакво намерение да рискува. Независимо от това прелетя достатъчно ниско, за да различи фигурите на Дар и на Крюгер и да остане не по-малко удивен от Дар, когато той бе видял момчето за първи път.
Едно от преимуществата на планера е безшумното му движение. Тази особеност, съчетана със свръхострия слух на жителите на Абиормен, позволи на Дар да разговаря с летеца на планера. Това стана в промеждутъците, когато апаратът се плъзгаше над тях; после той се отдалечаваше, обръщаше се срещу вятъра към края на гората, за да набере изгубената височина и да се върне отново. Дар успя да предаде най-сетне онова, което бе най-важно според него — местонахождението на книгите.
— Разбрах — извика летецът на края. — Продължавам, оставям моя товар и докладвам за теб. По-добре остани на това място. Има ли още нещо за Учителите?