Огньовете на сатаната

— Не, нямам. Но мога да докажа, че днес, докато минавах през Йорк, и аз получих предупреждението на асасините. С бележка, пъхната в ръката ми. Някой я беше написал, а след това платил на едно просяче да ми я донесе. Малко по-късно — продължи Корбет, — една стрела прелетя на косъм от главата ми. Не ми се е сторило, имам всички доказателства, които са ми необходими. — И вдигна ръката си с кралския пръстен.

— Виждам го — каза тихо дьо Моле. — В момента от името на краля ли действаш?

— Да не си губим времето с празни приказки — поде пак Корбет. — Преди няколко дни на пътя за Йорк, недалеч от Ботъм Бар, е извършено зловещо убийство. Тялото на един човек е било разсечено на две и горната половина е изгорена. Само добре обучен рицар с двуръчен меч би могъл да нанесе такъв удар. — Той погледна дьо Моле. — Всички вие пристигнахте от Франция съвсем наскоро, монсеньор.

Дьо Моле кимна и прокара пръсти през брадата си.

— Трябваше да присъстваме на големия съвет там — обясни Бадълсмиър.

— Да, и скоро след това един сержант-тамплиер извърши покушение над Филип Френски — подметна Корбет.

— Слухове — каза подигравателно Бранкиър. — Отново празни приказки, кралски секретарю.

— Съвсем скоро ще чуете истината — отвърна Корбет. — Имаме вести от Франция. Сержантът-тамплиер е бил заловен и предаден на Инквизицията. Направил е признание, че участва в заговор, организиран от високопоставени рицари от вашия орден, които се занимават с черна магия и водят тайна война срещу богопомазаните владетели.

Думите му предизвикаха страхотна врява. Легрейв и Симс скочиха на крака. Последният все още галеше любимата си невестулка и то с толкова любов, че на Корбет му мина през ума дали животното не е неговият зъл дух5, но бързо отхвърли мисълта като непочтена и суеверна.

Ричард Бранкиър покри лицето си с ръце и погледна Корбет през пръсти с такава омраза, че секретарят съжали, задето не е взел със себе си Ранулф и Малтоут. Старият Бадълсмиър само седеше и клатеше глава. Едва когато дьо Моле тропна с високия си ботуш по пода и кресна всички да запазят тишина, рицарите млъкнаха.

— Чухме за това покушение — съобщи той. — Рано или късно от парижката ложа на ордена ще ни съобщят истината по този въпрос, макар че пратеникът на Филип Френски никога не би излъгал. Какво още знаещ, сър Хю?

— Френският тамплиер е признал, че членовете на този заговор се оглавяват от ваш високопоставен служител, който нарича себе си Стрелеца. — Корбет се обърна и посочи с пръст дьо Моле. — Ти, отче, знаеш, че нещо не е наред. Изписано е на лицето ти. Именно затова войниците ви охраняват имението и по коридорите отвън стоят тежковъоръжени мъже. От какво се страхувате?

— Само от суеверието, разбира се — отвърна троснато дьо Моле. Сетне сви рамене. — Има тамплиери, които не могат да се примирят със случилото се в Акр и другаде, както и английски барони, които не желаят мир с Франция.

— Затова ли отстъпихте така бързо пред искането на краля да му дадете пари? — попита Корбет. — Може би се опитвате да купите неговата закрила?

Усети, че този път е уличил болното им място. Не последваха нито гневни избухвания, нито неодобрителни викове.

Дьо Моле се усмихна немощно.

— Сър Хю — отвърна той. — Тамплиерите са рицари-монаси. Всички тук сме Христови воини. Постъпили сме в този орден с една-едничка цел: да защитаваме Йерусалим и Светите земи. Да пазим Христовите владения от неверниците. А я ни вижте сега… Търговци, банкери, фермери. Разбира се, ние чуваме надигащата се вълна от протести. Наричат ни ленивци, които си пилеят времето! Но какво можем да направим? Мъже като Гуидо Ревъркийн, Мърстън, мен; всеки рицар в тази зала е готов да даде живота си пред стените на Йерусалим, да пролее кръвта си, за да могат хора като теб да коленичат и целуват земята пред Божия гроб. Наша политика е — прибави бавно той, — да търсим високопоставени приятели, били те Филип Френски или Едуард Английски.

— Ние сме верни поданици на краля — додаде Легрейв и лицето му доби още по-момчешки вид.

— Тогава го докажете — отговори Корбет. — Къде бяхте всичките днес между два и десет часа, когато станаха покушенията над краля и мен?

— Защо само ние? — сопна му се Бадълсмиър. — Да не сме единствените тамплиери?

— Нападението над Филип е станало, докато сте били във Франция. Мърстън е от имението Фрамлингъм. Той е носел кесия със сребро в твърде голямо за обикновен сержант количество. И най-вече смятам, че убийството по пътя към Ботъм Бар е извършено от рицар. Единствените хора, които знаеха по кои улици ще мине днес кралят на път за двореца на архиепископа, бяхме аз, Джон дьо Варен и вие.

— Глупости! — възкликна Бадълсмиър.

Корбет поклати глава.

— Не, мастър, този маршрут бе споменат единствено вчера в манастира, във ваше присъствие. Нарочно уредих нещата така, че кралят да може да избере между четири или дори пет маршрута в града. Решението да се мине по „Тринити“ беше взето, точно преди кралят да се срещне с вас. Беше съобщено публично, малко преди кралят да влезе в Йорк, а Мърстън е бил в онзи хан още предната вечер.