Огньовете на сатаната

Двамата излязоха навън и Корбет положи всички усилия да се успокои. Първо отидоха в библиотеката. Сега вратата беше отворена, но когато се върна при писалището, Корбет откри, че стрелите са извадени от дървото. Освен няколкото драскотини по бюрото и задната вратичка, почти нямаше следи от случилото се. Върнаха се при конюшните. След като зададе няколко въпроса, Корбет намери сержанта, който бе видял Одо и лодката му да избухват в пламъци.

— Ела — каза му секретарят, — да се разходим до брега на езерото. Разкажи ни какво си видял.

Сержантът сви рамене, пусна на земята колана, който кърпеше, и тръгна с тях, като пътьом им описваше случилото се.

— От колко време ловеше риба брат Одо? — прекъсна го изведнъж Корбет.

— Ами от доста, трябва да бяха минали два-три часа.

— И ти го пазеше?

— Да. Бях на пост на ливадата и вече умирах от скука. От време на време поглеждах към езерото. Беше горещо и започвах да се изморявам. — Той помълча, докато влизаха в прохладната сянка на дърветата край водата. — Когато вдигнах поглед, видях пламъците; изглеждаше, сякаш огънят е лумнал от самото езеро.

Корбет посочи дървения кей.

— Лодката на Одо, „Призракът от кулата“, там ли беше вързана?

— Ами да. Одо се качваше в нея, гребеше сам до средата на езерото и клюмаше с часове над въдицата.

Корбет тръгна по кея. Чувстваше се някак странно сред гънещата се, проблясваща от двете му страни вода. В края на платформата спря и се загледа в овъглените парчетии, полюшвани от вълните.

— И дойде дотук?

— Е, докато стигна до мястото, където стоите сега, вече бяха целите скрити от огъня.

Корбет хвърли поглед през рамо.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами пламъците като че ли излизаха изпод дъното на лодката, но водата не можеше да им направи нищо. — Тамплиерът доби загрижен вид. — Точно това ме кара да мисля, че е било дяволски огън.

— Кога угаснаха пламъците? — попита Корбет.

— След доста време. Накрая остана само малко дърво, няколко парчета плат и обезобразените останки на брат Одо.

— Има ли много риба в езерото? — попита Ранулф.

— Разбира се — отговори сержантът. — Особено пъстърва. Често ни я приготвят, прясна-прясна, покрита със сметанов сос.

— Но не си видял никаква риба? — обади се Ранулф. — Искам да кажа, след като в езерото има много риба, а брат Одо е стоял там часове наред, уловът му трябва да е бил значителен.

— Не видях да има риба, но може да е изгоряла.

Корбет му благодари и сержантът тръгна към дърветата.

— Мислиш, че брат Одо е бил мъртъв още преди избухването на огъня? — попита Корбет.

— Да, господарю, така ми се струва. — Ранулф се върна с предпазливи стъпки до брега. — Забелязваш ли как дърветата от двете страни на езерото скриват този кей от погледа? Одо е можел да бъде видян, едва когато е стигал до средата на езерото. Мисля, че е бил убит, още преди да се качи на лодката. Трупът му е бил завързан, така че да стои прав. Бил е загърнат с наметалото и с вдигната качулка, та никой от брега да не забележи, че е мъртъв. Защо му е било иначе на стария тамплиер да носи наметало с вдигната качулка в топъл пролетен ден? И още повече, щом е ловил риба, къде му е уловът, изгорял ли е или не?

Корбет кимна.

— Много добре, Ранулф, но това все пак не обяснява как се е запалил огънят.

— Ето защо мисля, че е бил мъртъв — продължи Ранулф. — Спомняш ли си, господарю, как сержантът каза, че пламъците ближели лодката, но Одо не направил никакъв опит да ги угаси: не скочил разтревожено, нито понечил да избяга? — Той въздъхна. — Но това е всичко, което мога да кажа. Как се е запалил огънят, си остава мистерия.

Върнаха се горе на ливадата. Някъде по средата й Корбет седна и изпружи крака във високата трева. После се опря назад на длани, впери поглед в синьото небе и затвори очи. Наслаждаваше се на топлината, приятното ухание на смачкана трева и диви цветя, цвърченето на птиците по дърветата и мелодичното жужене на пчелите.

— Когато стоя със затворени очи — промърмори той, — имам чувството, че това е раят.

Ранулф изстена.

— Ако бях в някоя кръчма в Чийпсайд с халба бира в дясната ръка и другата на коляното на някоя хубава женичка, щях да се съглася с теб, господарю. — Той откъсна шепа трева. — Господарю, защо убиецът е избрал именно предупрежденията на асасините?

Корбет отвори очи.