От Мурсук до Кайруан

Направо невероятно е как в онези области, където новините могат да се предават само от уста на уста, мълвата дори за някоя най-обикновена постъпка или ежедневна случка раздува историята до неимоверност. Всеки разказвач прибавя по нещичко към нея и тъй като фантазията на бедуина е изключителна, а и той изобщо много обича да се впуска в многословно превъзнасяне и преувеличаване, то от най-незначителните неща скоро се раждат потресаващи събития, а от тях после се стига до невероятни героични подвизи, на които всеки вярва. Ето как моята автоматична пушка се беше превърнала във вълшебна карабина, с която можело да се стреля хиляда пъти, без да се зарежда. Колкото и смешно да звучеше това, ми бе добре дошло, понеже в случай на опасност тази басня щеше да ме закриля по-добре, отколкото самото оръжие.

Лежащият в безсъзнание тидиту се размърда. Свалих въжето, което му служеше за колан, и с него здраво вързах ръцете на тялото му. Щом дойде на себе си, той се опита да се изправи, ала не можа. Най-напред се огледа наоколо с тъп и объркан поглед, но после бързо си припомни случилото се. Още веднъж направи усилие да се изправи на крака, а когато не успя, понеже не можеше да си послужи с ръцете, негодникът изруга, озъби се като диво животно и ми крясна:

— Какво мислиш да правиш с мен, куче? Защо си ме вързал? Веднага ме освободи, ако не искаш нашият предводител Тахаф да те унищожи!

— Куче ли каза? — обадих се аз, после се наведох, хванах го с лявата си ръка под мишницата, вдигнах го на крака, здравата го зашлевих два пъти с десницата си и пак го пуснах да падне на земята. — Тъй, момчето ми, ще те отуча от този език, запомни го!

От ярост очите му замалко щяха да изскочат от орбитите. По устните му изби червеникава пяна. Той се опита да проговори, ала не успя да изрече нито дума. Чу се само някакво неясно ломотене.

-А сега слушай внимателно какво ще ти кажа! — продължих аз. — Твоят предводител настоява да му бъда предаден. Вероятно иска да се запознае с мен, понеже все още не ме познава добре. Но това съвсем лесно може да стане и като остана тук, в шатрата на моя любезен домакин. Сега ще те пусна да си вървиш, за да отнесеш на Тахаф следния отговор: аз съм гост на шейха и оставам тук. Вие не сте помолили за гостоприемство тези хора и трябва да си вървите. Понеже сте си присвоили правото да бивакувате тук, аз ще ви покажа, че го нямате. Заповядвам ви незабавно да напуснете дуара!

— Нека видим как ще ни принудиш! — изфуча той. — Ще те унищожим и ще те изпратим в геената!

— Да, ще ви принудя и ако някой от нас отиде в геената, това ще сте вие!

Отново го вдигнах от земята, посочих навън през входа и му казах:

— Виждаш ли отсреща вашата най-голяма шатра? Сигурно е на Тахаф. На напречния й прът на тънки ремъчета са окачени осем кратунки за вода. С вълшебната си карабина ще улуча тези ремъци и кратунките ще паднат. Гледай внимателно!

— Никой човек не може да го направи.

— Аз мога, дори без да зареждам.

Взех карабината „Хенри“ и набързо се прицелих. Чуха се осем изстрела и на пръта не остана да виси нито една кратунка.

— Maschallah! Allah ja ’lam el geb — Божествено чудо! Аллах познава скритото и неизвестното! — възкликна човекът съвсем слисан. — Наистина тази пушка е вълшебна. Само шейтанът е могъл да я направи за теб. Аллах да те изгори!

— Ще изгори не мен, а вас. Виждаш ли как вашите мъже наизлязоха и смаяно зяпат чудото? Върви при тях и кажи на Тахаф че трябва да се махне оттук! Аз ще стоя скрит в тази шатра и ще стрелям по вас. Давам ви четвърт час да приберете шатрите си и да оседлаете камилите, но нито минута повече. Ако и след този срок все още не сте готови за път, първо ще застрелям една камила, а после и един човек, след това пак една камила и пак някой от вас, докато най-сетне или си тръгнете, или бъдете избити до крак заедно с вашите животни.

Той стоеше втренчил поглед в мен. Сигурно му се искаше нещо да възрази или да избълва някоя закана, ала след всичко случило се не посмя.

— И така, върви и му предай какво съм казал! Кълна се в брадата на вашия пророк, че ще удържа на думата си!

— Ние ще се отбраняваме! — прецеди през зъби той.

— И ще загинете! Ти видя колко бързо стрелям. Преди да стигнете дотук, куршумите ми ще ви заличат от лицето на земята. Предупреди съплеменниците си и им кажи, че незабавно ще застрелям всеки от тях, който направи и десет крачки към тази шатра. Ще трябва да се оттеглите в срещуположната посока. Върви!

— Не мога да си тръгна така — възрази той. — Ръцете ми са вързани. Нима моите другари трябва да разберат, че съм бил победен и опозорен?

— Да, трябва, това ще ти е наказанието. Ако се беше държал учтиво, сега можеше да си отидеш като свободен човек. Заслужи си подобно отношение с думите „гяур“ и „куче“.

След няколко крачки той се извърна, скръцна със зъби и злобно ми каза:

— Дано Аллах те погуби в най-дълбоката част на геената! После, олюлявайки се, продължи пътя си.

— Твърде много рискуваш, ефенди! — предупреди ме шейхът. -Ами ако изведнъж всички се втурнат насам?