Отмъщението на стоманения плъх

— И тази скорост има предел — прекъснах го аз, опитвайки се да внеса в речта си презрителна нотка. — Знам как работи техниката ви за завоюване. Вие не нахлувате на планетата, докато тя не узрее и не е загубила предварително сражението. Нима не е така? — той кимна, съгласявайки се, и аз продължих по-нататък. — Намирате планета, узряла за срив, с някакъв дисидентски елемент в населението, има хора, които се оплакват дори в рая, така че нямате проблем с намирането на на подобна група на всяка планета. Тук, на Бурада, това бяха мъжете. Те горещо се застъпваха за правата си. Поддържали сте ги с всичко, което трябва. Нелегалните ви оператори са ги снабдявали с пари, оръжие, пропагандни материали — всичко съществено за завземане на властта. Това подейства. И вие нищо не сте искали в замяна на помощта освен оказване на символично съпротивление, когато нашествието започне. Агентите ви са се постарали въоръжените сили да капитулират след възможно най-кратка демонстрация на сила. Това нашествие е било спечелено, преди да започне! Не е за чудене тогава, че военните ви не са свикнали да понасят загуби.

— Много наблюдателно от ваша страна. Именно това и правим. Анализът ви е майсторско описание на нашия начин на действие.

— Тогава сте в ръцете ми — щастливо казах аз.

— Напротив, вие сте в ръцете ми. Вие сте единственият, който знае за нашата техника на завоюване. Но никога няма да доложите за нея на началниците си.

— О, не знам — казах аз с дързост, която не съществуваше.

— Вероятно вие не знаете, но ние знаем. Имаме съставения от вас доклад и той никога няма да бъде изпратен по предназначението си. Те напразно ще чакат от вас някаква информация, а времето върви и скоро ще бъде много късно да предприемат нещо, защото ще преминем към втората фаза на операцията си. С множество съюзници, които ще придобием чрез окупация на планети с приятелски настроени към нас правителства. Ще имаме голямо количество войници. Според мен ги наричаха наемници. Те ще бъдат войските ни за нахлуване и много от тях ще бъдат убити, но винаги ще побеждаваме, защото резервите ни от хора ще бъдат сравнително неизчерпаеми. Това представлява доста интересна картина, не е ли така?

— Това никога няма да стане! — извиках с усилващо се през това време чувство, че ще стане. — Корпусът ще ви спре.

— Как? С единствения си агент, проследен и попаднал в капан?

Беше ми тежко да убедя себе си и изобщо нищо не достигнах, опитвайки се да убедя него.

Край стана и започна да обикаля масата.

— А сега настана време да започнем вашата индоктринация.

Не мога да изразя обхваналия ме страх, когато чух думите му.

Глава 14

Отведоха ме в килията. Гола, без прозорци, чиято единствена мебел беше една празна кофа. И тук куката на тавана беше поставена явно съвсем скоро и надзирателят — невзрачен човек — услужливо ме закачи за нея.

— Съществуват малко шансове да умра от глад — уведомих го аз. — Защото първо ще умра от жажда.

Той не реагира, но се върна с войнишка дажба. Не е най-вдъхновяващата храна на света, но ще запази живота ми. Дъвчейки и отпивайки по малко от водата, здраво се бях вкопчил в тази мисъл. Да запазя живота си. Те ще направят всичко, освен да ме убият. Искаха ме, имаха нужда от мен. Знаеха, че Специалният Корпус е по петите им й ще трябва да приложат всестранни усилия, за да го спрат. Край говореше на едро и наполовина ме уговори, погледнах китките си и потреперих. Той все пак ме бе убедил. Но защо се стара толкова много?

Защото аз явно бях нещо повече от пешка в тази игра. Бях фактор, който можеше да реши изхода в полза на всяка страна.

Точно сега Клизант действаше успешно в завоевателския бизнес, но все още можеха да го спрат. С това, което знаех, Специалният Корпус можеше да започне организирането на контравъстаници и да предотврати експанзията на другите планети. Клизант можеше да бъде спрян дори тук.

Ако можех да предам страната си, то специализираните ми знания нямаше да нанесат поражения на Корпуса, но това вероятно щеше да го задържи достатъчно дълго от действия, за да може да се осъществи и втората фаза на завоевателната политика на Клизант.

А това означаваше, че сивите хора са допуснали грешка. Би трябвало да ме убият веднага, след като откриха кой съм. Ако с мъчения успееха да изтръгнат сведения за Специалния Корпус и ги убедях да променят мнението си, можех наистина да стана оръжие в ръцете им. Две „може би“. Но това пренебрегваше факта, че докато съм жив, бях най-смъртоносното оръжие срещу тях.

Те допуснаха и втора грешка. Хванах се за този извод и го предъвквах, точно както предъвквах чупещата зъбите ми дажба. Не взимах под внимание, че бях във всички отношения техен пленник. Във всички отношения? Ха! Физически — да. Умствено — решително не. Те почти ме бяха склонили при първото мъчение и бяха абсолютно сигурни, че ще падна в ръцете им.

При мисълта за ампутация стомахът ми се сви и изгубих апетит. По понятни причини.