Панаир на суетата (роман без герой)

Да, разбира се, всичко това е суета, но кой няма да си признае, че изпитва поне малко слабост към суетата? Бих желал да зная кой разумен човек не обича печено телешко само защото било нещо временно и краткотрайно? То също е суета; но дано всеки, който чете тази книга, да има достатъчно от него през целия си живот; да, дори и ако читателите ми са петстотин хиляди. Заповядайте, господа, седнете и си хапнете с истинска охота — тлъстото, крехкото, соса, гарнитурите — както го обичате, не го щадете. Джон, момчето ми, налей ми още една чаша вино. Да, нека всички изядем своя дял от суетата и да благодарим за нея. И нека също изпитаме аристократическите удоволствия на Беки до последната им граница — защото и те, както всички смъртни радости, бяха преходни.

Последицата от посещението й у лорд Стейн беше, че негово височество принц Петерварадин намери удобен случай да поднови познанството си с полковник Кроли, когато се срещнаха на следния ден в клуба, и да изкаже почитанията си на мисис Кроли в Хайд Парк, като свали шапка и й направи дълбок поклон. Веднага след това тя и съпругът й бяха поканени на един от интимните приеми в Левън Хаус, обитавана тогава от негово височество през временното отсъствие от Англия на благородния й собственик. След вечеря тя пя пред отбрано малцинство гости. Присъствуваше и маркиз Стейн, бащински надзираващ успеха на възпитаничката си.

В Левън Хаус Беки срещна един от най-изисканите джентълмени и най-големи министри в Европа — граф дьо ла Жаботиер, който тогава беше посланик на най-християнския крал, а впоследствие стана и министър на същия владетел. Заявявам, че просто се надувам от гордост, когато тези величествени имена излизат изпод перото ми и си мисля в каква блестяща компания се движеше милата ни Беки. Тя стана постоянна гостенка на френското посолство, където никой прием не се считаше пълен без присъствието на очарователната мадам Родън Кроли.

Господин де Трифини (от семейство Перигор) и господин Шампиняк, и двамата аташета в посолството, мигновено бяха сразени от прелестите на хубавата съпруга на полковника. И двамата заявяваха, както е обичайно за мъжете от тяхната страна (защото нима някой е срещал французин, който е бил в Англия и който да не е оставил там половин дузина нещастни семейства, и да не е донесъл също толкова сърца в джоба си) — и двамата, казвам, заявяваха, че са au mieux91 с очарователната мадам Родън.

Но аз се съмнявам в истинността на това твърдение. Шампиняк имаше голяма слабост към картите и вечер много често играеше с полковника, докато Беки пееше на лорд Стейн в другата стая. А що се отнася до Трифини, твърде добре известен факт е, че той не смееше да ходи в клуба на чужденците, където дължеше пари на келнерите, и ако не се хранеше в посолството, този достоен млад джентълмен трябваше да гладува. Повтарям — съмнявам се дали Беки би избрала единия или другия от тези двама младежи, за да ги дари с някакво по-особено внимание. Те й изпълняваха разни поръчки, купуваха й цветя и ръкавици, задлъжняваха, за да я водят в ложа в операта, и по хиляди начини проявяваха своята любезност. Приказваха английски с възхитителна простота и за голямо удоволствие на Беки и на лорд Стейн тя имитираше било единия, било другия в самото му лице, като го поздравяваше за напредъка му в английския език, вършейки това със сериозност, която винаги разсмиваше маркиза, нейния присмехулен стар покровител. Трифини подари на Бригс шал, с цел да спечели на своя страна компаньонката на Беки, като я помоли да й предаде едно писмо. Наивната стара мома й го връчи пред цяла компания и съдържанието му послужи за голямо забавление на онези, които го прочетоха. Прочете го лорд Стейн; прочетоха го всички, освен добрия Родън, на когото не бе необходимо да се разправя всичко, което ставаше в малката къща в Мейфеър.