Панаир на суетата (роман без герой)

— Родън би бил чудесен церемониалмайстор — или както там го наричат — човекът с високите ботуши и униформа, който обикаля около арената и размахва камшик. Той е висок, едър и има фигура на военен. Спомням си — продължи замислено Беки — как веднъж, когато бях дете, татко ме заведе на брукгринския панаир. И когато си отидохме вкъщи, аз си направих кокили и танцувах в ателието, за почуда на всичките му ученици.

— Колко жалко, че съм пропуснал тази гледка! — каза лорд Стейн.

— Иска ми се и сега да го направя — продължи Беки. — Как би се ококорила лейди Блинки и как би зяпнала лейди Гризела Макбет! Шт! Тихо! Ето че Паста започва да пее. — Беки винаги се постараваше да прояви най-очебийно любезността си към професионалните артисти и артистки, които вземаха участие в тези аристократически приеми. Тя ги следваше в ъгъла, където те седяха мълчаливи, и се ръкуваше с тях и им се усмихваше тъй, че всички да я видят. Самата тя беше артистка, както откровено си признаваше; и в начина, по който говореше за долния си произход, имаше чистосърдечност и смирение, които — според случая — дразнеха, обезоръжаваха или забавляваха околните. „Колко дръзка е тази жена! — казваше един. — Как си дава вид на независима, когато би трябвало да си седи мирничко и да е благодарна, ако някой я заговори!…“ „Колко е откровена и добродушна!“ — казваше друг. „Каква изкусна малка хитруша!“ — добавяше трети. Навярно всички бяха прави; обаче Беки се държеше тъй, както си намираше за добре, и така очароваше професионалните певци и певици, че те забравяха болните си гърла, за да пеят на приемите й, и й даваха уроци безплатно.

Да, тя устройваше приеми в малката къща на Кързън Стрийт. Десетки екипажи със запалени фарове задръстваха улицата, за голямо отвращение на №200, чиито обитатели не можеха да спят поради шума от чукането, и на №202, които пък не можеха да спят от завист. Огромните лакеи, които придружаваха каретите, бяха твърде грамадни, за да се поберат в малкото преддверие на дома й, затова ги изпращаха в съседните кръчми, откъдето малките момчета за поръчки ги повикваха, когато господарите им имаха нужда от тях. Десетки известни лондонски контета се бутаха и настъпваха по тясната стълба, като се смееха, че се срещат там. И множество строги и безупречни дами от доброто общество седяха в малката приемна и слушаха професионалните певци, които, според обичая си, пееха тъй, сякаш искаха да изпочупят всички прозорци. А на следния ден във вестник „Морнинг Пост“, на страницата, посветена на светския живот, се появяваше пасаж със следното съдържание:

„Вчера полковник и мисис Кроли дадоха вечеря в дома си в Мейфеър, на която присъствува известен брой отбрани гости. Там бяха техни височества принц и принцеса Петерварадин, негово сиятелство Папуш паша, турският посланик (придружен от Кибоб бей, драгоманин на посолството), маркиз Стейн, граф Саутдаун, сър Пит и Лейди Джейн Кроли, мистър Уог и т.н. След вечеря мисис Кроли устрои соаре, на което присъствуваха: графиня Стилтън, граф де ла Грюер, маркиза Чешър, маркиз Алесандро Страчино, конт дьо Бри барон Шапцюгер, Шевалие Тости, графиня Слингстоун и лейди Ф. Макадам, генерал-майор и лейди Г. Макбет с двете госпожици Макбет; виконт Педингтън, сър Хоръс Фоги, негово сиятелство Бедуин Сендс и т.н.“

Читателят може да продължи удоволствието си, като прочете докрай целия списък, изпълващ дванадесет гъсто написани с малък шрифт редове.

И в отношенията си с високопоставените личности нашата мила приятелка показваше същата откровеност, която отличаваше държанието й спрямо скромните и низшите. При един случай, когато беше на гости в много изискана къща, Ребека поведе разговор (може би малко показно) на френски с един прочут тенор, французин, докато лейди Гризела Макбет ги гледаше смръщено през рамо.

— Колко добре приказвате френски! — каза лейди Гризела, която говореше, този език с единбургски акцент, просто удивителен за слушане.

— Би трябвало да го владея — отвърна скромно Беки, като сведе очи надолу. — Преподавах го в едно училище, а и майка ми беше французойка.