Панаир на суетата (роман без герой)

Откъде семейство Кроли вземаше парите, изразходвани за забавленията, на които канеха хората от висшето общество, беше тайна, която даваше повод за доста много приказки и навярно прибавяше известна пикантност към тези малки празненства. Някои заявяваха със сигурност, че сър Пит Кроли отпускал на брат си доста големи суми. Ако това наистина бе така, упражняваното от Беки влияние върху баронета трябва действително да е било удивително и характерът му трябва да е претърпял голяма промяна с напредването на възрастта. Други пък загатваха, че Беки имала обичай да налага контрибуции на всичките приятели на съпруга си, като ту отивала при един, обляна в сълзи, защото в дома им бил пристигнал съдебният пристав, ту пък падала на колене пред друг и заявявала, че цялото семейство трябвало да отиде в затвор или да се самоубие, ако дадена сметка не била платена. Говореше се, че благодарение на тези патетични сцени лорд Саутдаун бил принуден да даде стотици лири стерлинги. Младият поручик Фелтъм (син на предприятието Тилър и Фелтъм, шапкари и военни доставчици), когото семейство Кроли въведе в аристократическия свят, също бе цитиран като една от жертвите на Беки в парично отношение. Имаше и такива, които заявяваха, че тя измъквала пари от разни наивни хорица под предлог, че ще им намери държавни служби. Какви ли не истории се разправяха за нашата скъпа и невинна приятелка! Едно е положително — ако бе имала всичките пари, които се говореше, че е изпросила, взела назаем или откраднала, тя би могла да събере добър капитал и да си живее честно до гроб, докато всъщност… но няма защо разказът ни да изпреварва събитията.

Истината е, че с икономия и добро ръководене на нещата — с пестеливо харчене на готови пари и като не се плаща почти на никого — хората могат, поне за известно време, да живеят с голям външен разкош и малко средства. Уверен съм, че прословутите приеми на Беки, които в края на краищата не бяха чак толкова много, струваха на тази дама малко повече от восъчните свещи, които осветяваха стените. Стилбрук и Куинс Кроли я снабдяваха изобилно с дивеч и плодове. Зимниците на лорд Стейн бяха на нейно разположение и прочутите готвачи на този превъзходен благородник се разпореждаха в малката й кухня или пък й изпращаха по заповед на милорда най-големите деликатеси от неговата готварница. Заявявам, че е наистина срамно да се сипят укори върху такова невинно същество, както по онова време хората вършеха това спрямо Беки; и предупреждавам читателите да не вярват нито на една десета от разправяните против нея истории. Ако трябва да се изхвърли от обществото всеки, който задлъжнява и не може да си плати, ако започнем да надничаме в частния живот на всеки и да правим догадки за дохода му, като се отвръщаме от него в случай, че не одобряваме разходите му — каква ли пустиня би представлявал тогава Панаирът на суетата и какво ли непоносимо място за живеене би бил той! Всеки ще се обърне против съседа си и благата на цивилизацията, скъпи ми господине, ще изчезнат завинаги. Ще се караме, ще сипем хули, ще се избягваме един друг. Къщите ни ще се превърнат на пещери и всички ще тръгнем в парцали, защото няма да ни е грижа за никого. Наемите ще спадат. Вече няма да се дават приеми. Всички търговци в града ще се разорят. Виното, восъчните свещи, съестните продукти, червилото, кринолините, диамантите, перуките, накитите от времето на Людовик XIV, старият порцелан, каретите, разкошните грациозно пристъпващи коне за екипажи — всички житейски радости, казвам аз, ще отидат по дяволите, ако хората действуват според глупавите си принципи и ако избягваха онези, които ненавиждат и укоряват. Докато с малко милосърдие и взаимна търпимост нещата се нареждат така, че всичко си върви доста приятничко — можем да хулим един човек зад гърба му колкото си искаме и да го наричаме най-големия неокачен на бесилката мошеник — но нима това ни кара да желаем да го обесим? Не. Когато го срещнем, ние се ръкуваме. Ако готвачът му е добър, прощаваме му — отиваме на вечеря в дома му и очакваме и той да ни отвърне със същото. Така търговията процъфтява; цивилизацията напредва; мирът се поддържа; всяка седмица се поражда нужда от нови дрехи за нови приеми; и виното от миналогодишната реколта възнаграждава честния собственик, който го е произвел.