Панаир на суетата (роман без герой)

Не след дълго Беки посрещаше там не само „най-добрите“ чужденци (както се казва с езика на възхитителното ни и благородно общество), но също така и някои от най-добрите англичани. Не искам да кажа най-добродетелните, нито дори най-малко добродетелните, нито най-умните, нито най-глупавите, ни най-богатите, ни тези с най-доброто потекло, но просто „най-добрите“ — с една дума, хората, за чието достойнство не може да има никакво съмнение, като например великата лейди Фитц-Уилис, великата лейди Слоубър, великата лейди Гризела Макбет (бивша лейди Г. Глаури, дъщеря на лорд Грей от Глаури) и други подобни. Когато графиня Фитц-Уилис прояви внимание към някого, той или тя е в пълна безопасност. За тях вече не може да се поставя никакъв въпрос. Не че лейди Фитц-Уилис е по-добра от другите — тъкмо обратното, вече е петдесет и седем годишна, повехнала, и нито е богата, нито хубава, нито забавна. Но всички са единодушия, че е от „най-добрите хора“. Тези, които отиват в дома й, са също измежду най-добрите. И навярно поради старата си ненавист към лейди Стейн (чиято титла едно време бе правила опити да спечели) тази високопоставена и прочута водачка на модата благоволи да признае мисис Родън Кроли — най-подчертано й направи реверанс на един прием и не само насърчаваше сина си сър Китс (негово сиятелство получи поста си посредством влиянието на лорд Стейн) да посещава дома на мисис Кроли, но също така я покани в собствената си резиденция и през време на вечерята на два пъти й заговори с най-голяма любезност и внимание. Това важно обстоятелство стана известно в цял Лондон още на другия ден. Тези, които негодуваха против мисис Кроли, сега замлъкнаха. Уенъм, духовитият адвокат, дясна ръка на лорд Стейн, я възхваляваше навсякъде; и някои, които се бяха колебали, изведнъж й дадоха признание — малкият Том Тоуди, който бе укорявал лорд Саутдаун, че посещава къщата на такава пропаднала жена, сега почна да търси причини да се запознае с нея. С една дума, тя влезе в кръга на онези, които се считаха за „най-добрите“. О, любими мои читатели и братя, не завиждайте преждевременно на Беки — казват, че слава като нейната е непостоянна. Говори се със сигурност, че дори и в най-недостъпните кръгове хората не са по-щастливи от клетите скитници, блуждаещи вън от светещите зони. И Беки, която проникна в самото сърце на модния свят и видя с очите си Джордж IV, след това са я чували да заявява, че и там всичко било суета.

Трябва да бъдем кратки в описанието на този дял от кариерата й. Също както ми е невъзможно да описвам мистериите на франкмасонството, макар и да съм сигурен, че то е само шмекерия, също така непосветеният не може да се заеме да обрисува достоверно висшето общество и най-добре ще е да пази мненията си за себе си, каквито и да са те.

Години след това Беки често говореше за този период от живота си, когато бе имала случай да се движи измежду най-изисканите кръгове на лондонското модно общество. Успехът й я развълнува, възвиси я, а след това я отегчи. Отначало нищо не й беше по-приятно от заниманието да си измисля и доставя (а последното носеше не малко грижи и изискваше не малко изобретателност от страна на човек, притежаващ твърде ограничените средства на мисис Кроли) най-хубавите нови рокли и накити, да отива с екипаж на най-изисканите вечери, където я приемаха най-високопоставени хора; и от изисканите вечери след това да отива на изискани соарета, където виждаше същите хора, с които бе вечеряла, с които се бе срещала предишната вечер и щеше да види и на следния ден. Това бяха безукорно облечени млади господа, с хубави вратовръзки, със светнали обувки и с бели ръкавици; възрастни джентълмени — представителни, с пиринчени копчета, с благороден вид, учтиви и прозаични; млади девойки — руси, свенливи и в розови рокли; а майките им — величествени, красиви, разкошно облечени, тържествени и с диамантени накити. Те разговаряха на английски, а не на лош френски както в романите. Разговаряха за къщите, характерите и семействата на своите съседи и приятели, също както Джонсови вършат това по отношение на Смитови, Бившите познайници на Беки я мразеха и й завиждаха, а тя, клетичката, се прозяваше вътрешно от скука. „Бих желала да съм вън от всичко това — казваше си тя. — По-скоро бих предпочела да съм пасторска жена и да преподавам в неделното училище. Или да съм съпруга на някой подпоручик и да пътувам в полковия фургон. Или пък колко по-весело би било да си сложа панталони и украсена с металически звездички дреха и да танцувам пред една от палатките на някой панаир.“

— И бихте го направили много добре — казваше със смях лорд Стейн. Тя често имаше случай да разправя на този човек своите неприятности и безпокойства — те го забавляваха.