Панаир на суетата (роман без герой)

Лейди Гризела се очарова от смирението й и се смекчи към малката жена. Тя се възмущаваше от фаталните тенденции към изравняване, които позволяваха на хора от всички класи да влизат в обществото на по-високостоящите от тях; но нейно сиятелство признаваше, че тази поне се държи добре и никога не забравя мястото си в живота. Тя беше много добра жена — добра към бедните, глупава, неподозрителна, безупречна. Не беше нейна грешката, че се мислеше по-високостояща от вас и мене — полите на дедите й са били целувани в продължение на много векове.

След случката с песните на Моцарт лейди Стейн отстъпи пред Беки и май не беше вече зле настроена спрямо нея. По-младите дами от рода Гонт също бяха принудени да се подчинят. Веднъж или два пъти те подстрекаваха разни хора против нея, но нападките им останаха безуспешни. Блестящата лейди Стънингтън се опита да влезе в сражение, но неустрашимата малка Беки я разгроми напълно. Понякога, когато я нападаха, Беки изкусно съумяваше да се държи като свенлива наивка, в какъвто случаи биваше най-опасна. Тогава изричаше най-злобни неща с най-невинен и откровен вид и се погрижваше да се извини за сторената грешка най-искрено, така че цял свят да разбере какво е направила.

Дамите от семейството на лорд Стейн накараха неговия пръв помощник, мистър Уог, прочут със своето остроумие, да предприеме нападение срещу нея; и една вечер, като се усмихна широко на покровителките си и им намигна, сякаш искаше да каже; „Внимавайте сега колко ще бъде забавно“ — този достоен мъж започна да атакува Беки, която, без да подозира нещо, спокойно вечеряше. Нападната внезапно, но винаги готова за борба, малката жена се окопити за миг, отвърна на удара с още по-съкрушителен, който накара Уог цял да се изчерви от срам. После тя отново се залови със супата си в пълно спокойствие и с най-кротката усмивка на лице. Височайшият покровител на Уог, който от време на време го канеше на вечеря и му заемаше по малко пари и чийто вестник и избори адвокатът ръководеше, сега хвърли на нещастния човечец такъв яростен поглед, който едва не го накара да се свие под масата и да избухне в плач. Погледна жадно милорда, но той по време на вечерята не му проговори нито веднъж, а и дамите се отвърнаха от него. Най-после самата Беки се смили и се опита да го въвлече в разговор. В продължение на шест седмици не го поканиха нито един път на вечеря; а Фиш, един от доверените хора на милорда, когото Уог, разбира се, ухажваше най-старателно, получи нареждане да му съобщи, че ако пак някога се осмели да каже нещо грубо на мисис Кроли или я направи прицел на глупавите си шеги, маркизът ще протестира всичките му полици и ще го разори най-безмилостно.

Уог плака пред Фиш и замоли скъпия си приятел да ходатайствува за него. После написа стихотворение, посветено на мисис Р. К., и го помести в следващия брой на издаваното от него списание. Той просеше благоволението й на приемите, където я срещаше; държеше се раболепно пред Родън в клуба и след известно време му позволиха отново да влезе в Гонт Хаус. Беки винаги биваше добра към него, винаги се забавляваше от приказките му, никога не се ядосваше.

Мистър Уенъм, главният везир и доверен слуга на негово сиятелство (с място в парламента и на обедната маса), беше много по-благоразумен в държането и мненията си, отколкото мистър Уог. Колкото и да бе склонен да мрази всички парвенюта (самият мистър Уенъм беше непоколебим стар консерватор, а баща му — дребен търговец на въглища някъде в Северна Англия), този адютант на маркиза никога не показваше каквато и да било неприязън към новата фаворитка. Крадешком и правеше разни добрини и я преследваше със своята лукава и почтителна любезност, която някак си караше Беки да се чувствува по-неловко, отколкото откритата неприязън на другите хора.