Панаир на суетата (роман без герой)

След надлежните викове екипажът на мисис Родън Кроли се приближи до вратата, изтопурка през осветения двор и мина през сводестата алея. Родън помогна на жена си да се качи в каретата, която потегли. Мистър Уенъм му предложи да го изпрати пешком до дома и сега почерпи полковника с пура за разведряване.

Те запалиха пурите си от един от многото факлоносци навън и Родън тръгна с приятеля си Уенъм. Две лица се отделиха от тълпата и последваха двамата джентълмени; а когато изминаха няколко крачки надолу по Гонт Скуеър, единият от тях се приближи и като докосна Родън по рамото, каза:

— Моля да ме извините, господин полковник, искам да ви кажа нещо много важно. — Докато той изричаше тези думи, спътникът му изсвири силно, при който знак един файтон от тези край портите на Гонт Хаус изтопурка и спря пред тях.

Смелият полковник разбра какво го е сполетяло. Той беше в ръцете на съдебните пристави. Родън се отдръпна назад и падна върху човека, който най-напред го бе докоснал.

— Трима сме — няма смисъл да бягате — каза човекът зад него.

— Това сте вие, Мос, нали? — каза полковникът, който, изглежда, познаваше събеседника си. — Каква е сумата?

— Дребна работа — прошепна мистър Мос, помощник на мидълсекския шериф. — Сто тридесет и шест лири стерлинги, шест шилинга и осем пенса, а искът се предявява от страна на мистър Натан.

— Уенъм, заемете ми, за бога, сто лири стерлинги — каза клетият Родън. — В къщи имам седемдесет.

— Нямам дори и десет лири — отвърна бедният мистър Уенъм. — Лека нощ, драги.

— Лека нощ — каза печално Родън. Уенъм си тръгна, а Родън довърши пурата си, докато файтонът минаваше под Темпъл Бар.

Глава LII В която лорд Стейн се показва в най-благоприятна светлина

Когато лорд Стейн показваше някакво благоразположение, той не вършеше нещата наполовина и неговата любезност към семейство Кроли правеше чест на щедростта му. Негово сиятелство разпростря доброжелателството си върху малкия Родън; той обясни на родителите на момчето колко необходимо е да го пратят в някой лицей — изтъкна им как съревнованието, основните принципи на латинския език, боксовите упражнения и обществото на други момчета ще бъдат от най-голяма полза за момчето. Баща му възрази, че не е достатъчно богат, за да прати детето в добър лицей; а майка му заяви, че Бригс е превъзходна учителка за него (което действително бе така) и че чудесно го е обучила по английски, основните елементи на латинския и другите по-важни предмети. Но всички тези възражения се разпръснаха пред великодушното упорство на маркиз Стейн. Негово сиятелство беше един от настоятелите на прочутото по онова време учебно заведение, наречено Уайтфрайърс. В миналото то е било цистерциански манастир, когато местността Смитфийлд, граничеща с него, е представлявала плац за рицарски състезания. Там завеждали упорити еретици, защото наблизо имало удобно място за изгаряне на клада. Хенрих VIII. Защитника на вярата, конфискувал манастира и неговите земи, като обесил и изтезавал някои от монасите, които не могли да се приспособят към реформите му. Най-после един голям търговец купил сградата и съседната до нея земя и с помощта на още някои богати дарения на земи и пари основал прочута болница за старци и деца. Така постепенно възникнало и училище с почти монашески характер, което продължава да съществува със своите средновековни облекла и обичаи; и всички цистерцианци се молят за неговото дългоденствие и преуспяване.

Настоятели на това прочуто учебно заведение са някои от най-големите благородници, прелати и първенци в Англия. И тъй като там на момчетата се дава много добро образование, храна и квартира, а впоследствие им се отпущат хубави стипендии за университета и добри енории и права върху черковни имоти, множество малки джентълмени се посвещават на свещеническата професия още от най-ранните си години. Отначало този лицей бе предназначен за синовете на бедни и достойни свещеници и миряни, но много от благородните му настоятели надвишаваха правата на своята благодетелна служба и давайки до известна степен воля на капризите си, избираха за обекти на своята щедрост момчета от най-различни семейства. Да получиш безплатно образование, като ти се осигури професия и бъдещо препитание, е нещо тъй привлекателно, че и някои от най-големите богаташи проявяваха интерес към него. И не само роднините на много високопоставени личности, но дори и самите високопоставени личности настаняваха там синовете си, да се възползуват от предлаганите възможности. Множество висши черковни служители изпращаха там собствените си роднини или синове на своите свещеници, докато, от друга страна, неколцина големи благородници показваха, че не им е унизително да покровителствуват децата на своите доверени слуги — така че, когато един юноша влезеше в това заведение, той имаше възможност да се движи между най-разнообразно общество.