Панаир на суетата (роман без герой)

В продължение на една седмица младият Блекбол успя да направи малкия Родън свой „фаг“, ваксаджия, приучи го да препича хляба му за закуска, разкри му тайните на латинската граматика и го напердаши три или четири пъти, но не силно. Честното и добродушно лице на малкото човече му бе спечелило добър прием. Той получи само толкова плесници, колкото безсъмнено му се полагаха за негово добро; а що се отнася до лъскане на обувки, препичане на хляб и въобще прислужваше на по-големите ученици, нима всички тези дейности не се смятаха за необходими елементи от образованието на всеки млад английски джентълмен?

Намерението ни не е да описваме живота на второто поколение и живота на мастър Родън в лицея, иначе настоящата повест би станала много дълга. Наскоро след това полковникът отиде да види сина си и завари момчето доста добре и щастливо — с усмихнато лице и с малка черна тога и бричове.

Баща му благоразумно даде на Блекбол един суверен и осигури доброжелателството на този млад джентълмен към неговия „фаг“. Тъй като детето бе протеже на великия лорд Стейн, племенник на член на парламента и син на полковник, награден с голям орден за храброст, чието име се появяваше сред имената на гостите на някои от най-аристократичните приеми, описвани във вестник „Морнинг Пост“, училищните власти бяха може би склонни да гледат с добро око на момчето. Той си имаше достатъчно пари за харчене, които изразходваше да черпи щедро другарите си със сладкиши, а в събота му позволяваха да отива у дома си и да се вижда с баща си, който винаги правеше от този ден истински празник. Когато биваше свободен, Родън го водеше на театър или го пращаше там с лакея, а неделен ден отиваше с него на черква, придружен от Бригс и лейди Джейн с децата й. Той се удивляваше на историйките му из училищния живот и преди да измине много време, знаеше вече имената на всички учители и на по-известните ученици не по-зле от сина си. Той покани училищния приятел на малкия Родън и разболя и двете деца, като след представлението ги почерпи изобилно със сладкиши, стриди и вино. Опита се да придобие многознаещ вид, когато малкият Родън разтвори пред него латинската граматика, като му показа кои уроци бяха взели. „Внимавай добре в латинския език, момчето ми — каза му той много сериозно, — нищо не може да се сравни с класическото образование! Нищо!“

Презрението на Беки към съпруга й растеше всеки ден.

— Прави, каквото желаеш, вечеряй, където искаш, върви да пееш псалми с лейди Джейн, само не очаквай от мене да се занимавам с момчето. Аз имам да се грижа за твоите интереси, тъй като сам ти не си в състояние да се грижиш за тях. Бих желала да знам къде щеше да се намираш сега и какво положение щеше да имаш в обществото, ако не бях полагала старания за тебе? — И наистина никой не желаеше клетия Родън на приемите, където Беки имаше обичай да ходи. Сега често я канеха без него. Тя приказваше за хората от аристократичните квартали тъй, сякаш бе родена сред тях; и когато в двореца имаше траур, тя винаги носеше черно.

След като се отърваха от малкия Родън, лорд Стейн, който проявяваше такъв бащински интерес спрямо работите на това симпатично бедно семейство, реши, че разходите им ще могат благополучно да се намалят, ако мис Бригс си отиде. Реши също, че Беки е достатъчно разпоредителна, за да поеме в собствени ръце ръководството на домакинството си. Разказахме вече в една от предишните глави как доброжелателният благородник бе дал пари на своето протеже да заплати малкия си дълг към мисис Бригс, която обаче продължаваше да живее при семейство Кроли. Тогава милордът дойде до неприятното заключение, че Беки е изразходвала парите за друго, а не за това, за което нейният щедър покровител й ги бе дал. Но лорд Стейн не беше толкова груб, че да сподели съмненията си по този въпрос с мисис Кроли, която можеше да се обиди, ако възникнеше някакво недоразумение около тези пари, и която може би имаше хиляди мъчителни за разправяне причини да изхарчи за друго великодушно направения от него заем. Но той реши да разбере какво е положението и предприе необходимите разследвания по най-предпазлив и деликатен начин.

Най-напред намери сгоден случай да изтръгне истината от мис Бригс. Работата не беше трудна. Много малко поощрение беше нужно, за да се накара тази достойна жена да се разприказва най-словоохотливо и да излее всичко. Един ден, когато мисис Родън бе излязла на разходка (което мистър Фиш, довереният слуга на негово сиятелство, лесно научи от конюшнята, където семейство Кроли държеше своя екипаж и коне, или, по-право — където кочияшът държеше екипажа и конете, с които услужваше на мистър и мисис Кроли) — милордът се отби в къщата на Кързън Стрийт, помоли Бригс за чашка кафе — каза й, че имал много добри сведения за малкото момче и неговия успех в училище — и в пет минути разбра от нея, че мисис Родън не й е дала нищо, освен черна копринена рокля, за която мис Бригс й бе много благодарна.