Панаир на суетата (роман без герой)

Макар и да отиде на споменатото тържество, сър Пит го напусна много рано, а и жена му с радост стори същото. Беки почти не му проговори и дори не забеляза етърва си. Пит Кроли заяви, че поведението й е крайно неприлично и порица с най-силни изрази обичая да се дават пантомими и да се обличат актьорски дрехи, като нещо извънредно неподходящо за една британска жена. И след като пантомимите свършиха, той укори сърдито брат си за това, че бе участвувал в тях и бе позволил на жена си да се явява в такива непристойни представления.

Родън каза, че тя вече нямало да взема участие в подобни забавления. Може би поради загатванията на своите брат и снаха той бе започнал да става много грижлив и примерен семеен човек. Прекрати билярда и ходенето по клубовете. Никога не напущаше дома си. Водеше Беки на разходка с екипажа; старателно я придружаваше навсякъде. Когато лорд Стейн идваше у тях, винаги заварваше там полковника. И когато Беки пожелаваше да излезе без съпруга си или да приеме някоя отправена само до нея покана, той най-повелително й заповядваше да отказва; и в държането му имаше нещо, което налагаше послушание. За да бъдем справедливи към малката Беки, ние трябва да кажем, че тя бе очарована от Родъновата галантност. Понякога тон биваше сърдит, но тя — никога. Дали у тях имаше гости, или не, тя винаги беше готова да му се усмихне мило и да се погрижи за удоволствията и удобствата му. Отново се повториха ранните дни след венчавката им — същото добро настроение, благосклонност и веселие, същото доверие и искрено уважение. „Колко е по-приятно — често казваше тя — ти да седиш в екипажа до мене вместо онази глупава стара Бригс! Нека винаги да си живеем така, скъпи Родън. Колко би било хубаво и как винаги ще бъдем щастливи, ако само имахме пари!“ Следобед той задремваше в стола си и не виждаше лицето отсреща — изпито, уморено и ужасно; по него отново разцъфтяваха искрени усмивки, когато той се събуждаше. То го целуваше весело. Той се чудеше как по-рано бе хранил подозрения. Не, не, такива той никога не бе изпитвал; всички тези безмълвни съмнения и разяждащи зли предчувствия, които тровеха душата му, се дължаха само на празна ревност. Тя го обичаше; винаги го е обичала. А що се отнася до това, че блестеше в обществото — тя бе създадена, за да блести там. Съществуваше ли друга жена, която да говори, пее или да върши каквото и да било като нея? „Ако само обичаше момчето!“ — мислеше си Родън. Но майката и синът никога не можеха да се сближат.

И тъкмо когато Родъновото съзнание беше заето от тези съмнения и тревоги, случи се онова обстоятелство, което споменахме в последната глава, и нещастният полковник попадна в затвора за длъжници и се озова далеч от дома си.

Глава LIII Спасяване и катастрофа

След това нашият приятел Родън пристигна с файтона в резиденцията на мистър Мос, на Кързитър Стрийт, и бе въведен надлежно в този мрачен дом на гостоприемството. Зората се пукваше над светлочервените покриви на Чансъри Лейн, когато топуркащият файтон разбуди там ехото. Едно малко розовооко еврейче, с коса, червена като събуждащото се утро, отвори на компанията и Родън бе приветствуван на приземния етаж от своя спътник и домакин мистър Мос, който го запита весело дали не желае да пийне нещо топло след пътуването.

Полковникът не бе толкова потиснат, колкото биха били някои смъртни, които, след като напуснат един дворец и една placens uxor изведнъж се намерят в затвор за длъжници, тъй като истината е, че той бе гостувал в заведението на мистър Мос веднъж или два пъти в миналото. Не сметнахме за необходимо да споменем по-рано тези малки и незначителни домашни случки, но читателят може да бъде уверен, че те се случват понякога в живота на човек, който живее без определен годишен доход.

При първото си посещение у мистър Мос полковникът, тогава още ерген, бе спасен от лелината си щедрост; при втората злополука малката Беки, изпълнена със съчувствие и доброта, взе назаем известна сума пари от лорд Саутдаун и увеща мъжовия си кредитор (който всъщност й доставяше шаловете, кадифените рокли, дантелените кърпички, дрънкулките и украшенията) да приеме част от дължимото, а за остатъка да получи полица от Родън. Така че и при двата тези случая залавянето и освобождаването бяха извършени с най-голяма галантност от всички засегнати и следователно Мос и полковникът се намираха в най-добри отношения.