Панаир на суетата (роман без герой)

В себе си той се смееше на тази наивна историйка, тъй като истината, е, че Ребека му бе разправила най-подробно как Бригс се зарадвала, като получила парите си — хиляда сто двадесет и пет лири стерлинги — в какви акции ги вложила; каква болка почувствувала Беки затова, че трябвало да се раздели с такава хубавичка сумица. „Кой знае, може би ще ми даде още малко“ — навярно си беше помислила тя. Но милордът не направи подобно предложение на малката хитруша — като сигурно смяташе, че вече достатъчно е проявил щедростта си.

След това той полюбопитствува да узнае от мис Бригс в какво положение се намират личните й работи — и тя разправи всичко най-откровено: как мис Кроли й бе оставила малко наследство; как дала част от него на роднините си; как полковник Кроли получил друга част, която била вложена при много добра лихва и как мистър и мисис Родън били така любезни да се посъветват за парите и с мистър Пит, който щял да се разпореди с остатъка, като вземе най-присърце интересите й, когато има време за това. Милордът запита каква е вложената от полковника нейна сума и мис Бригс веднага и най-искрено му каза, че парите възлизат на около шестстотин и няколко лири стерлинги.

Но щом като му разкри работите си, словоохотливата Бригс се разкая за откровеността си и замоли милорда да не разправя на мистър Кроли за направените от нея признания. „Полковникът беше толкова любезен, а сега може да се обиди и да върне парите, за които не бих могла никъде да получа по-голяма лихва.“

Лорд Стейн се разсмя и й обеща, че никога не ще разгласи техния разговор, и когато се раздели с мис Бригс, той се смя още повече.

„Какво изкусно малко дяволче била тази жена! — казваше си той. — Колко хитра и каква превъзходна артистка. Онзи ден тя едва не откопчи с умилкванията си и втора сума от мене. Тя бие всички жени, които съм срещал през целия си добре прекаран живот. Те са деца в сравнение с нея. Самият аз съм зелен и неопитен и същински глупак в ръцете й — същински стар глупак. Никой не може да я надмине в лъжите.“ При това доказателство за нейната хитрост възхищението на негово сиятелство спрямо Беки се увеличи неизмеримо много. Да пипне парите, не беше нищо — но да пипне двойно по-голяма сума от необходимата и да не плати на никого това бе великолепен удар. „Пък и Кроли — мислеше си милордът. — Кроли не бил толкова глупав, колкото си дава вид и изглежда. И той от своя страна много умно е направлявал цялата работа. От лицето и държането му човек никога не би могъл да разбере, че е знаел нещо за тази парична сделка. И все пак, изглежда, сам той я е подтикнал към нея и безсъмнено е изхарчил парите.“ Знаем, че по отношение на това милордът грешеше; но то повлия твърде много на държането му спрямо полковник Кроли, към когото той почна да се отнася дори и с още по-малко от онази сянка на уважение, която по-рано показваше към този джентълмен. И през ум не му минаваше, че малката дамичка си правеше лично свои спестявания; и може би, ако трябва да кажем истината, необходимо е да споменем, че той съдеше за полковник Кроли според опита си с други съпрузи, които бе познавал през дългия си и добре прекаран живот, а това обстоятелство му бе дало възможност да открие голяма част от човешката слабост.

Още при първия удобен случай, когато се видя насаме с Беки, той й обърна внимание върху този въпрос и добродушно й изказа възхищението си за хитростта й, посредством която бе пипнала двойно по-голяма сума от необходимата. Беки се смути само малко. Това мило създание нямаше обичай да си служи с измама, освен когато принуждаваше необходимостта, но при подобни нещастни случаи лъжеше с твърде голяма свобода; и сега тя в миг беше готова с друга правдоподобна и аргументирана история, която разправи на своя покровител. Предишното й твърдение било лъжа — ужасна лъжа; тя призна това. Но кой я бе накарал да излъже?

— Ах, милорд — каза тя, — вие не знаете какво съм принудена да търпя мълчаливо; виждате ме весела и щастлива, но нямате представа какво трябва да понасям, когато край мене няма никакъв защитник. Съпругът ми посредством заплахи и най-грубо държане ме накара насила да ви поискам сумата, за която ви измамих. Като предвиди, че може да ме запитате как са изразходвани парите, принуди ме да ви дам тези обяснения. Той взе парите. И ми каза, че бил заплатил на мис Бригс. Не исках и не смеех да се усъмня в думите му. Простете злото, което един отчаян човек е принуден да извърши, и съжалете една нещастна, нещастна жена. — И докато говореше, Ребека избухна в плач. Никога преследваната добродетел не бе изглеждала по-очарователно нещастна.