Панаир на суетата (роман без герой)

— Ще намерите старото си легло и всички други удобства, господин полковник — каза този джентълмен, — заявявам ви това най-честно. Можете да бъдете уверен, че то е проветрявано редовно и се е заемало от най-изискани хора. Предпоследната нощ в него спа почитаемият капитан Фемиш от петдесети драгунски полк, чиято майка го извади оттук след двуседмичен престой само за да го накаже, както тя се изрази. Но, боже милостиви, той пък наказа шампанското ми и всяка вечер устройваше тук гуляи, на които идваха все най-отбрани хора от клубовете и Уест Енд — капитан Раг, почитаемият Дюсис, а също и други господа, за които мога да ви уверя, че познават кое вино е хубаво. Горе имам един доктор по теология и петима джентълмени в салона за кафе. В пет и половина мисис Мос поднася вечеря, а след това имаме малко музика и игра на карти, когато ще бъдем много щастливи да ви видим при нас.

— Ще позвъня, ако имам нужда от нещо — каза Родън и отиде тихо в спалнята си. Той беше ветеран, както вече казахме, и дребните удари на съдбата не бяха в състояние да го обезпокоят. Някой по-слаб мъж би изпратил писмо на жена си още в самия момент на залавянето му. „Но какъв смисъл има да развалям нощната й почивка? — мислеше си Родън. — Тя няма да знае дали съм в стаята си, или не. Ще има достатъчно време да й пиша, след като и двамата се наспим. Работата е само за някакви си сто и седемдесет лири стерлинги и ще е просто срамота, ако не можем да съберем подобна сума.“ И тъй, като си мислеше за малкия Родън, когото нямаше да остави да разбере, че се намира в такова особено място, полковникът се обърна в леглото, заемано досега от капитан Фемиш, и заспа. Беше десет часът, когато се събуди, и червенокосият момък му донесе с явна гордост чудесен сребърен несесер за бръснене. Изобщо къщата на мистър Мос, макар и малко мръсничка, беше великолепна във всяко отношение. На бюфета постоянно се виждаха нечисти подноси и съдове за изстудяване на вино, а над скрепените с железни пръчки прозорци имаше грамадни мръсни позлатени корнизи, от които се спущаха извехтели жълти атлазени драперии. Закуската на полковника му бе поднесена в също такива вехти и разкошни прибори. Мис Мос — тъмноока девойка с книжки за къдрене, се появи с чайника и като се усмихна, запита полковника дали е спал добре. Тя му донесе също и вестник „Морнинг Пост“ с имената на всички високопоставени личности, които бяха присъствували на приема у маркиз Стейн предната вечер. Той съдържаше и блестящо описание на празненството и на красивата и изкусна игра на мисис Родън Кроли, проявила се възхитително в пантомимите.

След като побъбри оживено с тази дама (която бе седнала на края на масата в свободна поза, разкривайки чорапа и подплатената си копринена пантофка, която някога е била бяла), полковник Кроли я помоли за писалка и хартия и тя му я донесе между собствения си палец и показалец. Множество листове хартия бе носила тази тъмноока девойка; множество нещастни хорица бяха надрасквали набързо умолителни редове и се бяха разхождали напред-назад из тази ужасна стая, докато пратеникът им донесе отговор. Останалите без пари хора винаги си служат с пратеници вместо с пощата. Кой не е получавал подобни писма с още влажен от залепването восък и с думите, че в преддверието чака приносителят им?

Сега Родън не се тревожеше много за положението си. И той й писа: