Панаир на суетата (роман без герой)

„Mon pauvre cher petit92 (пишеше мисис Кроли) — не можах да мигна от мисъл по моето мило животинче и си починах едва сутринта, когато изпратих да повикат мистър Бленч (тъй като бях трескава), който ми предписа лекарство за успокояване и даде нареждане на Фифин да не бъда обезпокоявана в никакъв случай. Така че пратеникът на моя стар клетник, който според Фифин имал bien mauvaise mine и senfoit le genievre, постоял няколко часа в преддверието в очакване да го повикам. Можеш да си представиш състоянието ми, когато прочетох милото ти неграмотно писмо.

Макар и да бях болна, веднага поръчах екипажа и щом се облякох (като ми бе невъзможно да пийна и една глътка шоколад — уверявам те, нито една, тъй като моето мило животинче не беше вкъщи да ми го поднесе), отидох при Натан. Явих се пред него — плаках, молих се, коленичих пред омразните му крака. Нищо не беше в състояние да умилостиви този ужасен човек. Той каза, че иска цялата сума, иначе ще продължи да държи милото ми животинче в затвора. Прибрах се вкъщи с намерение да отида след това в заложната къща (в който случай щях да оставя на твое разположение всичките си накити, макар че те нямаше да могат да донесат сто лири стерлинги, защото, както знаеш, някои от тях вече са там) и намерих у дома милорда с онова чудовище-българин, с овче лице, който бе дошъл да ме поздрави за снощното представление. Дойде също и Падингтън, който пелтечеше, заекваше и въртеше с пръсти косата си; появи се и Шампиняк и неговия шеф, и всички сипеха foison93 от комплименти и ласкави думи — като досаждаха на твоята клета Ребека, която жадуваше да се отърве от тях и през всичкото време си мислех за mon pauvre prisonnier94.

Когато те си отидоха, аз паднах на колене пред милорда; казах му, че трябва всичко да заложим и го молих най-настоятелно да ми даде двеста лири стерлинги. Той издаваше разни ядосани възклицания — каза ми да не ставам глупава да залагам — и заяви, че ще види дали ще може да ми заеме парите. Най-после и той си отиде, като обеща, че ще ми ги изпрати сутринта — когато аз ще ги донеса на моето мило нещастно животинче с целувка от любящата го:

Беки

Пиша ти в легло. О, как ме болят главата и сърцето!“