Панаир на суетата (роман без герой)

Резиденцията на сър Пит Кроли на Грейт Гонт Стрийт тъкмо беше започнала да се приготовлява за настъпващия ден, когато Родън, във вечерното облекло от преди два дни, мина край изплашеното женско същество, което метеше стъпалата, и влезе в братовия си кабинет. Лейди Джейн, в сутрешна роба, беше станала и се намираше на горния етаж в детските помещения, да надзирава тоалета на децата и да изслуша сутрешните молитви, които малките същества изричаха на скута й. Всяка сутрин тя и те изпълняваха това задължение в уединение и преди публичната церемония, председателствувана от сър Пит, на която се очакваше да присъствуват всички от домакинството. Родън седна в кабинета пред масата на баронета, на която се виждаха грижливо наредени книги и писма, спретнато написани сметки и симетрично поставени брошури, виждаха се също сметководни книги, библията, списанието „Месечен преглед“ и дворцовият алманах, и всички бяха подредени сякаш на парад, в очакване прегледа на началника си.

Сборник с проповеди, които сър Пит имаше навика да държи на семейството си всяка неделя сутрин, лежеше приготвен на писалището, готов за мъдрия му избор. До сборника с проповедите беше сложен вестник „Обзървър“, влажен и грижливо сгънат, предназначен за лична употреба на сър Пит. Само лакеят му си позволяваше да прегледа вестника, преди да го сложи на писалището на господаря си. Тази сутрин, преди да го занесе в кабинета, той прочете живописното описание на „приема в Гонт Хаус“, с имената на всички знатни личности, поканени от маркиз Стейн, за да се срещнат с негово кралско височество. След като направи необходимите коментари върху този прием с икономката и нейната племенница, докато закусваха с чай и топъл препечен хляб с масло в стаята на прислугата, и след като се запита с какво изобщо живее семейство Родън Кроли, лакеят навлажни малко вестника и го сгъна още веднъж, така че той отново доби свеж и невинен вид, в който да го намери господарят на къщата.

Клетият Родън взе вестника и се опита да почете до идването на брат си. Буквите се въртяха пред очите му и той просто не знаеше какво се разправя в прочетените от него пасажи. Правителствените новини и известия (които сър Пит в качеството си на общественик беше длъжен да прегледа, иначе не би позволил да се внася в дома му неделен вестник), театралните критики, боксьорският мач между любимеца на Тътбъри и Баркинг Бъчър, самата хроника за празненството в Гонт Хаус, която съдържаше най-ласкаво описание на прочутите пантомими, в които като героиня се бе проявила мисис Беки — всичко това мина пред Родъновия поглед сякаш в мъгла и той продължи да седи и чака пристигането на главата на рода.

Точно когато грубият звън на черния мраморен кабинетен часовник започна да отброява ударите на деветия час, сър Пит се появи — свеж, спретнат, грижливо избръснат, с гладко като восък лице и корава яка. Рядката му коса беше вчесана и напомадена и той подрязваше ноктите си, докато слизаше величествено по стълбите с колосана вратовръзка и сив фланелен халат — с една дума, истински английски джентълмен — образец на спретнатост и благоприличие. Той се стресна, като видя клетия Родън в кабинета си, в изпомачкани дрехи, с кървясали очи и паднала върху лицето му коса. Помисли, че брат му е в нетрезво състояние и че цяла нощ е прекарал в някаква оргия.

— Боже мой, Родън — каза той с пребледняло лице, — какво те носи тук по това време на деня? Защо не си у дома си.

— У дома си — каза Родън с див смях. — Не се плаши, Пит. Не съм пиян. Затвори вратата, искам да ти говоря.

Пит затвори вратата, приближи се до масата, където седна в другото кресло — предназначено за домоуправителя, адвоката или доверения посетител, които идваха по работа при баронета — и продължи да подрязва ноктите си по-енергично от преди.

— Пит, с мене всичко е свършено — каза полковникът след кратко мълчание. — Да, всичко.

— Винаги съм казвал, че ще се стигне до това — извика раздразнено баронетът, като барабанеше някаква мелодия с гладко подрязаните си нокти. — Предупреждавал съм те хиляди пъти. Не съм в състояние да ти помогна. Всеки шилинг от парите ми е вързан. Дори и стоте лири стерлинги, които Джейн ти донесла онази вечер, бяха обещани на адвоката ми за утре сутринта; и тяхната липса ще ми създаде големи неудобства. Не искам да кажа, че изобщо не възнамерявам да ти помогна по-нататък. Но да се опитам да платя напълно на кредиторите ти, това е все едно да се надявам да заплатя държавните дългове. Лудост е, същинска лудост е да се мисли подобно нещо. Трябва да постигнеш някакво споразумение. То е неприятно за семейството, но всеки го прави. Онзи ден в съда бе изправен Джордж Китли, синът на лорд Раглан. Той не искаше да плати нито един шилинг за него и…

— Това, което искам, не е пари — прекъсна го Родън. — Не съм дошъл за себе си. Няма значение какво ще стане с мене…

— Тогава какво има? — запита Пит, малко пооблекчен.