Панаир на суетата (роман без герой)

— Въпросът е за момчето — каза Родън с прегракнал глас. — Искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш за него, когато аз си отида. Твоята мила и добра жена винаги е била нежна към него и той я обича повече, отколкото своята… По дяволите! Виж какво, Пит, ти знаеш, че аз щях да получа парите на мис Кроли. Не бях отгледан като по-млад брат — а винаги бях поощряван да безделнича и прахосвам. Ако не беше това, може би щях да стана съвсем друг човек. Дълга си като военен не изпълних много зле. Знаеш как бях изигран относно парите и кой ги пипна.

— Смятам, че след жертвите, които съм правил, и след подкрепата, която съм ти давал, тези укори са излишни — каза сър Пит. — Женитбата ти беше твое дело, не мое.

— С това сега е свършено — каза Родън. — Свършено е. — Тези думи се изтръгнаха от него със стенание, което накара брат му да се стресне.

— Боже мой! Да не би да е умряла? — запита сър Пит с глас, в който звучеше истинска тревога и съчувствие.

— Бих желал аз да бях умрял — отвърна Родън. — Ако не беше детето ми, щях да прережа гърлото си тази сутрин, а също и гърлото на онзи проклет злодей.

Сър Пит веднага отгада истината и се сети, че лорд Стейн е човекът, чийто живот Родън желаеше да отнеме. Накратко и с несвързани думи Родън разправи на по-възрастния си брат какво се бе случило.

— Това е било предварително нагласен план между нея и онзи мошеник — каза той. Нарочно изпратиха приставите подир мене — те ме пипнаха, когато излизах от неговата къща, и когато й писах да ми прати пари, тя каза, че била болна и лежала и искаше да ме остави да престоя в затвора за длъжници още един ден. А когато се прибрах вкъщи, заварих я накичена с диаманти и седнала сама с онзи злодей. — След това той описа забързано спречкването си с лорд Стейн. Родън каза, че подобна работа, разбира се, можела да има само един край и че след разговора с брат си възнамерявал да вземе необходимите мерки относно срещата, която трябвало да последва. — И тъй, тя може да свърши фатално за мене — каза със съкрушен глас Родън — и понеже момчето няма майка, аз трябва да го оставя на тебе и на Джейн, Пит; за мене ще е голямо утешение, ако ми обещаеш да му бъдеш приятел.

По-старият брат беше много развълнуван и разтърси Родъновата ръка със сърдечност, каквато рядко проявяваше. Родън прокара длан по рошавите си вежди.

— Благодаря ти, братко — каза той. — Зная, че мога да разчитам на думата ти.

— Кълна се в честта си, ще направя каквото искаш — каза баронетът. И тъй, почти безмълвно, те сключиха помежду си съглашение.

Тогава Родън извади от джоба си малкия портфейл, който бе открил в писалището на Беки и от което издърпа снопчето банкноти, намиращи се там.

— Ето шестстотин — каза той, — ти не знаеше, че съм толкова богат. Искам да дам парите на Бригс, която ни ги зае… и която беше тъй добра към момчето… и аз винаги съм се срамувал, че взех парите на бедната стара жена. А ето и още… оставих само няколко лири стерлинги, които да послужат на Беки. — Докато говореше, взе в ръка банкнотите да ги даде на брат си, но ръцете му трепереха и той беше толкова развълнуван, че портфейлът падна от ръката му и от него се показа банкнотата от хиляда лири — последната от печалбите на злочестата Беки.

Пит се наведе и я взе, удивен при вида на такова голямо богатство.

— Не тази — каза Родън, — надявам се да изпратя куршум в тялото на човека, на когото тя принадлежи. — Той си мислеше, че ще бъде чудесно отмъщение да увие куршум в банкнотата и да убие Стейн с него.

След този разговор двамата братя си стиснаха още веднъж ръцете и се разделиха. Лейди Джейн се бе научила за идването на полковника и чакаше съпруга си в съседната столова, а женският й инстинкт вещаеше зло. Случи се така, че вратата на столовата бе отворена и Джейн, разбира се, излезе от нея, когато братята напуснаха кабинета. Тя протегна ръка на Родън и каза, че се радва, задето е дошъл у тях на закуска, макар че от изпитото му небръснато лице и мрачния вид на съпруга си разбираше, че не може и въпрос да става за закуска. Родън измънка извинение за някакъв ангажимент, като стисна здраво свенливата малка ръка, която снаха му бе подала. Умолителният й поглед не можа да прочете по лицето му нищо друго, освен беда; но той си отиде без ни една дума повече. А и сър Пит не я удостои с никакво обяснение. Децата дойдоха да го поздравят и той ги целуна по обичайния си студен начин. Майката прибра и двете близо до себе си, държейки ръцете им, докато коленичеха за молитва, която сър Пит прочете пред тях и пред облечените в неделните си дрехи и ливреи слуги, седнали на столове, от другата страна на съскащия чайник. Този ден закуската бе поднесена толкова късно, поради случилите се събития, че черковните камбани започнаха да бият, докато те седяха на масата. Лейди Джейн каза, че е болна и не може да отиде на богослужение, а и през време на семейната молитва мислите й бяха съвсем другаде.