Панаир на суетата (роман без герой)

„Мила Беки,

Надявам се, че си спала добре. Не се плаши, ако не дойда да ти донеса кафето. Снощи, когато пушейки, се прибирах вкъщи, случи ми се една неприятност. Пипна ме мистър Мос от Кързитър Стрийт — от чийто позлатен и величествен салон ти пиша настоящото писмо — същия, в който прекарах преди две години. Мис Мос ми донесе чая — тя е много надебеляла и както обикновено ходи със смъкнати чорапи.

Намирам се тук поради дълга ми към Натан — сто и петдесет лири стерлинги, а с разноските сто и седемдесет. Моля, изпрати ми някои дрехи — обут съм в леки бални обувки и нося бяла вратовръзка (нещо като чорапите на мис М.). Щом получиш бележката ми, иди при Натан — предложи му седемдесет и пет лири стерлинги в наличност и го помоли да поднови полицата. Кажи му, че докато съм тук, ще поръчвам вино за вечеря — защо пък да не си пийнем? Ако той не се съгласи, занеси в заложната къща часовника ми и някои твои вещи, от които можеш да се лишиш, тъй като, разбира се, трябва да имаме сумата до довечера. Няма смисъл да протакаме, понеже утре е неделя; леглата тук не са много чисти, а могат да изскочат и други искания спрямо мене. Радвам се, че днес не е ред Родън да си идва вкъщи. Господ да те благослови. Бързам.

Твой: Р. К

П.П. Побързай и ела.“

Това писмо, запечатано с восък, бе изпратено по един от разносвачите, които постоянно се навъртаха край вратата на мистър Мос. Когато го видя да се отдалечава, Родън излезе на двора сравнително спокоен — въпреки железните пръчки; защото дворът на мистър Мос бе ограден с решетки, за да не би да хрумне на господата, настанени в дома му, да избягат от неговото гостоприемство.

Той изчисли, че ще са необходими най-много три часа, докато Беки дойде да му отвори вратите на затвора; и той ги прекара доста забавно в пушене, четене на вестник, а също и в салона за кафе с един свой познат, капитан Уокър, който по една случайност се намираше там и с когото той поигра на зарове, с резултат еднакво успешен и за двете страни.

Но денят измина и пратеникът не се завърна. Не дойде и Беки. В пет и половина мисис Мос поднесе вечерята, когато онези от господата в къщата, които можеха да заплатят за това удоволствие, дойдоха да се хранят в разкошния преден салон, описан преди малко, съобщаващ се с временната спалня на мистър Кроли. Мис М. (или мис Хем, както татко й я наричаше) се появи без сутрешните хартийки за къдрене, а мисис Хем председателствуваше трапезата, на която бе поднесено агнешко бутче с цвекло, от което полковникът яде с доста слаба охота. Когато го запитаха дали ще почерпи компанията с бутилка шампанско, той се съгласи и дамите пиха за негово здраве, а мистър Мос му се усмихна най-любезно.

По средата на вечерята се чу звънецът на външната врата. Младият Мос с червена коса стана с ключовете да отвори и като се завърна, каза на полковника, че пратеникът се е прибрал с една чанта и писмо, което той му подаде.

— Не се церемонете, господин полковник, прочетете си го, моля ви — каза мисис Мос, като махна с ръка, и той отвори писмото с малко разтреперана ръка. То беше много красиво, силно напарфюмирано, на розова хартия и със светлозелен печат.