Панаир на суетата (роман без герой)

Те водеха дълъг разговор, докато се возеха заедно в Риджънт Парк в екипажа на мисис Кроли — разговор, чиито подробности не е необходимо да се предават. Но в резултат на казаното помежду им, когато Беки се прибра у дома си, тя изтича при милата си Бригс с усмихнато лице и заяви, че имала да й съобщава много хубави новини. Лорд Стейн щял да направи за нея нещо много благородно и великодушно. Той непрестанно мислел кога и как може да стори някое добро. Сега, когато малкият Родън е настанен в лицей, тя нямала нужда от мила компаньонка и приятелка. Неописуемо мъчно й било да се раздели с Бригс, но малките й средства й налагали да ограничава разходите си колкото може повече, а тъгата й се намалявала от мисълта, че скъпата й Бригс ще бъде настанена от щедрия й покровител много по-добре, отколкото в техния скромен дом. Мисис Пилингтън, икономката на неговото имение Гонтли Хол, започнала много да застарява; станала доста немощна и страдала от ревматизъм; вече не била годна да управлява тази голяма резиденция и трябвало да се замисли за заместничка. Мястото било прекрасно. Семейство Стейн ходело в Гонтли едва веднъж на две години. През останалото време икономката била господарка на великолепната къща — хранела се четири пъти дневно, приемала посещения от свещеничеството и от най-почтените хора на графството и всъщност била господарка на Гонтли. Последните две икономки преди мисис Пилингтън се омъжили за пасторите на местната черква, но мисис П. не могла да стори това, тъй като била леля на настоящия пастор, Бригс нямало да получи тази длъжност още сега, но би могла да отиде на гости на мисис Пилингтън и да види дали ще й хареса да стане нейна заместничка.

Никакви думи не са в състояние да опишат възторжената благодарност на Бригс! Едничкото условие, което тя постави, беше да позволят на малкия Родън да й прави посещение в имението. Беки й обеща — обеща й всичко. Тя изтича и при съпруга си, когато той се прибра вкъщи, и му каза радостната новина. Родън беше доволен; много доволен; камъкът, който тежеше на съвестта му относно парите на Бригс, бе премахнат. Поне съществованието й бе осигурено, но… но все пак беше неспокоен. Нещо го тревожеше и безпокоеше. Той каза на малкия Саутдаун какво е направил лорд Стейн и тогава младият човек погледна Кроли с поглед, който го изненада.

Той разправи на лейди Джейн за това второ доказателство за щедростта на Стейн и тя придоби особено и разтревожено изражение; същото направи и сър Пит.

— Тя е прекалено остроумна и… и весела, за да бъде оставена да отива от увеселение на увеселение, без никой да я придружава — казаха и двамата. — Знаеш, Родън, ти трябва да ходиш с нея навсякъде и непременно да й вземеш някого, който да й служи за придружник — например едно от момичетата от Куинс Кроли, макар че те не могат да й бъдат много добри настойнички.

Да, необходимо бе да се намери придружница за Беки, но от друга страна беше ясно, че междувременно добрата Бригс не трябваше да изпуска възможността да се настани добре за до края на живота си; така че наредиха куфарите й и я изпратиха на път. И тъй, и двамата часовои на Родън бяха в ръцете на неприятеля.

Сър Пит отиде при снаха си, да я разубеди за напускането на Бригс и да поговори с нея за други деликатни неща, засягащи интереса на семейството. Напразно тя му обясняваше колко е необходима протекцията на лорд Стейн за нейния клет съпруг; колко жестоко би било от тяхна страна да лишат Бригс от предложената й служба. Увещания, умилквания, усмивки, сълзи — нищо не бе в състояние да задоволи сър Пит, и между него и Беки, от която на времето толкова се бе възхищавал, избухна нещо като недоразумение. Той й говореше за семейната чест — за неопетненото добро име на рода Кроли; изрази възмущението си от това, че тя приема вкъщи онези млади французи — онези буйни контета от модното общество, а също и самия лорд Стейн, чийто екипаж вечно стои пред вратата й, който всекидневно прекарваше по цели часове с нея и чието постоянно присъствие караше хората да говорят за тях. Като глава на семейството той я умоляваше да бъде по-благоразумна. Обществото вече говореше за нея като за несериозна жена. Макар и благородник с много високо положение и с големи дарби, лорд Стейн е човек, чието покровителство би компрометирало всяка жена. Той увещаваше, умоляваше, заповядваше на снаха си да бъде внимателна в отношенията си с този благородник.

Беки му обеща всичко, което Пит искаше от нея; но лорд Стейн продължи да идва в дома й тъй често, както и по-рано, и яростта на сър Пит се засили. Чудно дали лейди Джейн се радваше, или скърбеше, че съпругът й най-после бе започнал да намира грешки на своята любимка Ребека! Посещенията на лорд Стейн продължиха, а неговите собствени спряха; а жена му настояваше да престанат да имат каквито и да било връзки с него и да откажат на поканата за приема с пантомимите, която маркизата й бе изпратила. Но сър Пит сметна, че е необходимо да я приемат, тъй като там ще бъде и негово кралско височество.