Панаир на суетата (роман без герой)

По времето, за което пишем, макар че великият Джордж беше на трона и дамите носеха gigots и широки гребени, подобни на кокалени лопати, забодени в косите, вместо гладките ръкави и прелестните венци, които сега са на мода, обноските на висшето общество не се различаваха много от обноските на настоящето и забавленията им бяха почти съвсем същите. На нас, които стоим настрани и надзъртаме над раменете на полицая, за да видим чудните красавици, които влизат в двореца или в операта, те може да изглеждат като някакви същества с неземно очарование, радващи се на непостижимо за нас щастие. И тъкмо за да утешим някои от тези недоволници, ние разказваме за борбите, победите и разочарованията на нашата Беки, която, подобно на всички ценни хора, имаше своя дял и от трите.

На един прием в дома на маркиз Стейн, където се представиха три пантомими с участието на някои от гостите, мисис Кроли пожъна най-голям успех. Стивънс, Карадори, Ронзи де Бенис — хората я сравняваха с една или друга от тях и единодушно заявяваха, за което може би имаха основание, че ако бе станала актриса, никой на сцената не би могъл да я надмине. Беше стигнала най-високата точка на успеха си — гласът й се носеше трептящ и ясен над бурята от ръкопляскания и се издигаше тъй високо и тъй ликуващо, както триумфът й. След представлението имаше бал и всички се тълпяха около Беки, като най-голяма атракция на вечерта. Измежду гостите имаше една личност от кралски род, която заяви, че тя е самото съвършенство и на няколко пъти поведе разговор с нея. Душата на малката Беки се изпълваше с гордост й доволство при тези почести; тя виждаше пред себе си богатство, слава, успех сред обществото. Лорд Стейн беше неин роб; следваше я навсякъде и през цялата вечер не заприказва почти с никого друг. Той й оказваше най-подчертано внимание и й правеше най-големи комплименти. Тя все още беше с костюма си на маркиза и игра менует с господин дьо Трифини, аташе на граф дьо ла Жаботиер. И графът, който беше ревнив пазител на всички традиции на древния двор, се произнесе, че мадам Кроли сякаш е била ученичка на Вестрис и е била приемана в салоните на Версай. Само достойнството му, подаграта и най-силно чувство за дълг и лична жертва възпряха негово превъзходителство да танцува с нея; и той заяви пред всички, че дама, която може да приказва и да танцува като мисис Родън, е годна да стане посланичка в кой и да е дворец в Европа. Утеши се само когато научи, че по рождение тя е наполовина французойка. „Само моя съотечественичка — каза негово превъзходителство — би могла да изпълни този величествен танц по такъв начин.“

След това тя танцува валс с господин де Клингенспор, аташе и братовчед на принц Петерварадин. Очарованият принц, по-малко способен да се въздържа от своя французки колега, настоя да изиграе един тур с възхитителното създание и се завъртя с нея из балната зала, като разпиляваше диамантите от пискюлите на ботушите и на хусарския си жакет, докато дъх не му остана. И самият Папуи паша би желал да танцува с нея, ако това забавление беше обичайно за отечеството му. Компанията направи около нея кръг и я аплодираше така, сякаш бе някаква Нобле или Талиони. Всички бяха във възторг, а също и Беки — в това можете да бъдете уверени. Тя мина край лейди Стънингтън с презрителен поглед. Държеше се покровителствено към лейди Гонт и нейната смаяна и огорчена етърва и смаза всички конкуриращи я чаровници. А що се отнася до клетата мисис Уинкуърт с нейната дълга коса и големи очи, които бяха направили такова впечатление в началото на вечерта — къде беше тя сега? — тя бе извадена от състезанието. Тя можеше да си оскубе дългата коса и да си изплаче големите очи, но никой нямаше да види това или да й съчувствува на нещастието.

Най-големият триумф беше по време на вечерята. Сложиха я на голямата специална маса, заедно със споменатата преди височайша личност от кралски род и другите високопоставени гости. Сервираха й в златни блюда. Ако бе пожелала, можеха да разтопят бисери в шампанското й — също както на Клеопатра; и владетелят на Петерварадин би дал половината от брилянтите на униформата си за един мил поглед от тези замайващи очи. Жаботиер писа за нея на своето правителство. Дамите от другите маси, които вечеряха в обикновени сребърни съдове и забелязваха особеното внимание на лорд Стейн към нея, се кълняха, че това било ужасно увлечение, груба обида за благородните жени. Ако сарказмът би могъл да убие, лейди Стънингтън би я заклала на място.

Родън Кроли се изплаши от тези успехи. По някакъв начин те го отделяха от жена му повече от всякога. С болка в сърцето си мислеше той колко неописуемо по-високо стои тя от него.

Когато дойде часът за тръгване, тълпа младежи я последваха до екипажа й, който бе призован със силни викове от стоящите навън хора и крясъкът се подхвана от факлоносците, наредени край високите порти на Гонт Хаус. Те поздравяваха всеки един от гостите, излизащи от портата, и изразяваха надежда, че негово сиятелство е прекарал добре на този благороден прием.