Панаир на суетата (роман без герой)

Там беше готвачката, с изчернено лице, седнала на красивия диван до мисис Реглс, и я черпеше с ликьор. Момчето с лъскавите копчета, което разнасяше розовите писъмца на Беки и скачаше така пъргаво от малкия й екипаж, сега бе заето да потопява пръстите си в една чиния с каймак. Лакеят говореше с Реглс, по чието лице се четеше смайване и тревога — и при все че вратата беше отворена и Беки изкрещя десетина пъти само на няколко крачки от тях, нито един от слугите не се отзова на виковете й.

— Хайде, мисис Реглс, пийнете си мъничко — подканваше готвачката, когато Беки влезе с развяна около тялото й бяла кашмирена роба.

— Симсън! Тротър! — крещеше яростно господарката на къщата. — Как смеете да стоите там, когато чувате, че ви викам? Как смеете да седите в мое присъствие? Къде е камериерката ми?

Момчето извади пръсти от устата си, обхванато от мигновена уплаха. Готвачката взе чашката с ликьора и впери поглед в Беки, докато изпразваше съдържанието й. Питието, изглежда, вдъхна смелост на омразната бунтовничка.

— Вашият диван, а! — каза тя. — Аз съм седнала на дивана на мисис Реглс. Мисис Реглс, да не сте се помръднали. Аз седя на дивана на мистър и мисис Реглс, който те са купили с честно спечелени пари и за който при това са платили доста скъпо. И ми се струва, че ако седя тук, докато си получа заплата, това ще продължи доста дългичко, мисис Реглс; но въпреки това ще си седя — ха, ха! — с тези думи тя си наля от питието и го изпи с още по-насмешлив и отвратителен вид.

— Тротър! Симсън! Изпъдете тази пияна мизерница! — изкрещя мисис Кроли.

— Няма да го направя — каза Тротър, лакеят — Изпъдете я вие. Дайте ни заплатите и изпъдете и мене. Бързичко ще си отидем всички.

— Нима сте се събрали тук, за да ме обиждате? — извика яростно Беки. — Когато полковник Кроли си дойде, аз…

При тези думи слугите избухнаха в груб смях, към който Реглс, все още с твърде печално изражение, не се присъедини.

— Той няма да се върне — продължи мистър Тротър. — Изпрати за нещата си, но аз не ги дадох, макар че мистър Реглс се съгласи. И съм положителен, че мъжът ви е полковник толкова, колкото съм и аз. Той се измъкна и предполагам, че и вие ще отидете подир него. И двамата не сте нищо друго, освен мошеници. Не се опитвайте да ме тормозите. Подобно нещо няма да търпя. Повтарям, дайте ни заплатите! Дайте ни заплатите!

От зачервеното лице на мистър Тротър ставаше ясно, че и той беше прибягнал за вдъхновение към ликьора.

— Мистър Реглс — каза Беки, обхваната от силно раздразнение, — предполагам, че няма да позволите да бъда обиждана от този пиян човек.

— Слушай, Тротър, дръж си езика, моля ти се — каза младият прислужник. Той изпитваше съчувствие към господарката си за нейното отчаяно положение и успя да възпре лакея, който се готвеше да се възпротиви буйно на прилагателното „пиян“.

— О, госпожо — каза Реглс, — никога не съм мислил, че ще доживея този ден. Познавам семейство Кроли още от рождение. Служил съм като лакей на мис Кроли в продължение на тридесет години; и никога не съм могъл да си представя, че някой от семейството ще ме разори — да, ще ме разори — каза клетият човечец със сълзи на очи. — Няма ли да ми платите? Живеете в тази къща вече четири години. Служите си с мебелите ми, със сервизите ми, с чаршафите ми. Дължите ми двеста лири стерлинги за мляко и масло, а непрестанно искате и пресни яйца за омлетите си, и каймак за кучето си.

— А за собственото си дете пет пари не даваше — намеси се готвачката. — Ако не бях аз, колко пъти щеше да си легне гладно!

— Сега то е в сиропиталище — каза мистър Тротър с пиянското „ха-ха!“, а клетият Реглс продължи да изрежда бедите с плачевен глас. Всичко, което казваше, беше вярно. Беки и съпругът и го бяха разорили. След няколко дни идваше срокът за плащането на няколко полици, а той нямаше с какво да ги посрещне. Щяха да продадат имуществото му и да го изпъдят от дюкяна и къщата, защото се бе доверил на семейство Кроли. Неговите сълзи и оплаквания дразнеха Беки повече от всичко друго.

— Изглежда, че всички сте против мене — каза горчиво тя. — Какво искате? Не мога да ви платя в неделя. Елате утре и ще си получите всичко. Мислех, че полковник Кроли е уредил сметките. Той ще стори това утре. Кълна ви се в честта си, че тази сутрин той излезе с хиляда и петстотин лири стерлинги в джоба си. Не ми остави нищо. Обърнете се към него. Дайте ми шапка и шал и аз ще отида да го намеря. Тази сутрин между нас имаше спречкване. Както изглежда, това е известно на всички ви. Давам ви честната си дума, че на всички ще бъде платено. Той е назначен на хубава служба. Оставете ме сега да изляза и да го намеря.