Панаир на суетата (роман без герой)

Мистър Смит и мистър Браун (джентълменът, на когото Родън дължеше пари от карти) бяха разговаряли за полковника точно преди той да влезе.

— Дошло му е твърде навреме — каза Смит. — Сигурен съм, че Кроли няма ни един шилинг в джоба си.

— Вятърът, който е задухал, е благоприятен за всички — каза мистър Браун. — Той не може да замине, преди да ми изплати дълга си.

— Каква е заплатата? — запита Смит.

— Две или три хиляди — отвърна другият. — Но климатът е толкова отвратителен, че не могат да й се радват дълго. Ливърсидж умря, след като престоя там осемнадесет месеца, а губернаторът преди него си отишъл за шест месеца, както чувам.

— Някои казват, че брат му бил много умен. На мене винаги ми е бил страшно досаден — възкликна Смит. — Изглежда обаче, че се ползува с голямо влияние. Сигурно той е намерил тази служба на полковника.

— Той ли? — каза подигравателно Браун. — Ами! Лорд Стейн е наредил работата.

— Какво искаш да кажеш?

— Добродетелната жена е украшение на съпруга си — отвърна загадъчно другият и продължи да чете вестника.

Родън, от своя страна, прочете следния смайващ пасаж в „Роялист“:

„Губернаторството на остров Ковънтри. — Комендант Джондърс е донесъл на борда на кораба на негово величество «Йелоуджак» писма и документи от остров Ковънтри. Съобщава се, че сър Томас Ливърсидж е станал жертва на върлуващата треска в Соумитън. Тамошната преуспяваща колония, чувствува остро неговата загуба. Научаваме се, че губернаторската служба е предложена на полковник Родън Кроли, носител на орден за храброст, отличил се в битката при Ватерло. Ние се нуждаем не само от хора, притежаващи общопризната смелост, но и от служители с административни дарби, които да ръководят управлението на колониите ни; и не се съмняваме, че джентълменът, избран от Министерството на колониите, да запълни мястото на оплаквания от всички покойник, е напълно достоен за службата, която ще заеме“

Остров Ковънтри! Къде се намира той? Кой го бе посочил на министъра?

— Трябва да ме вземеш като секретар, момчето ми — каза със смях капитан Макмърдо.

И докато Кроли и приятелят му гледаха съобщението учудени и удивени, един прислужник донесе на полковника визитна картичка с името на Уенъм, който молеше да се срещне с полковник Кроли.

Полковникът и адютантът му се запътиха да се видят с джентълмена, като правилно отгатнаха, че той е пратеник на лорд Стейн.

— Здравейте, Кроли. Радвам се, че ви виждам — каза мистър Уенъм с любезна усмивка и стисна Родъновата ръка с голяма сърдечност.

— Предполагам, че идвате от страна на…

— Да, точно така — каза мистър Уенъм.

— В такъв случай да ви представя моя приятел, капитан Макмърдо, от… гвардейски полк.

— Много ми е приятно да се запозная с вас, капитан Макмърдо — каза мистър Уенъм, като протегна ръка и се усмихна на секунданта по същия начин, както бе сторил това и с полковника.

Мак подаде единия си пръст, облечен в кожена ръкавица, и направи много студен поклон на мистър Уенъм над стегнатата си вратовръзка. Той, изглежда, бе недоволен, че го бяха поставили във връзка с някаква си цивилна гарга, като смяташе, че лорд Стейн би трябвало да му изпрати най-малко полковник.

— Тъй като Макмърдо действува от мое име и знае какво искам — каза Кроли, — най-добре ще е да се оттегля и да ви оставя сами.

— Разбира се — каза Макмърдо.

— Нищо подобно, драги полковник — каза мистър Уенъм. — Срещата, която имах честта да ми възложат, беше лично с вас, макар че присъствието на капитан Макмърдо ми е също много приятно. Нещо повече, господин капитан. Надявам се, че разговорът ни ще доведе само до много добри последици, твърде различни от онези, които, изглежда, приятелят ми полковник Кроли очаква.

— Хм! — възкликна капитан Макмърдо. „Дявол да ги вземе тези цивилни — мислеше си той, — много обичат да приказват и да се увличат в подробности.“

Мистър Уенъм взе стол, който не му бе предложен, извади от джоба си вестник и продължи: