Панаир на суетата (роман без герой)

— Видяхте вече това радостно съобщение във вестника тази сутрин, нали, драги полковник? Правителството си е осигурило най-достоен служител, а вие, ако приемете поста, което, вярвам, ще направите, ще си осигурите прекрасна служба. Три хиляди лири годишно, приятен климат, прекрасна държавна квартира, свобода на действие и възможност за повишение. Поздравявам ви от цялото си сърце. Предлагам, господа, вие знаете на кого дължи приятелят ми това покровителство.

— Да ме обесят, ако знам — каза капитанът. Приятелят му силно се изчерви.

— На един от най-великодушните и благородни хора в света, а също и най-великите — на моя прекрасен приятел маркиз Стейн.

— Ще го видя мъртъв, преди да приема тази служба — изръмжа Родън.

— Раздразнени сте срещу благородния ми приятел — продължи спокойно мистър Уенъм. — Кажете ми, в името на благоразумието и справедливостта, защо?

— Защо? — извика учуден Родън.

— Защо? Дявол да го вземе! — възкликна капитанът, като удари по пода с бастуна си.

— Да, дявол да го вземе, наистина — каза мистър Уенъм с най-приятна усмивка. — Все пак погледнете на работата като светски човек, като честен човек, и се помъчете да видите дали не грешите. Прибирате се вкъщи, след като сте отсъствували оттам, и намирате — какво? Милордът вечеря у дома ви с мисис Кроли. Това обстоятелство необикновено ли е, или представлява нещо ново? Не се ли е намирал той в същото положение сто пъти по-рано? Кълна се в честта си и ви давам джентълменската си дума, че подозренията ви са погрешни и напълно неоснователни и те обиждат един почтен джентълмен, който е доказал доброжелателството си спрямо вас чрез хиляди добрини. Обиждате също и една най-невинна и безупречна в държането си дама.

— Да не би да искате да кажете, че… че Кроли има грешка? — каза Макмърдо.

— Уверен съм, че мисис Кроли е невинна като собствената ми жена, мисис Уенъм — каза много разпалено мистър Уенъм. — Уверен съм, че заблуден от пъклената си ревност, моят приятел нанася удар не само на един немощен стар човек, заемащ високо обществено положение, негов постоянен приятел и благодетел, но и срещу съпругата си, срещу собствената си чест, срещу бъдещото добро име на сина си и срещу личните си възможности в живота.

— Ще ви кажа какво се случи — продължи с голяма тържественост мистър Уенъм. — Тази сутрин лорд Стейн изпрати да ме повикат и аз го намерих в твърде печално състояние, което няма защо да разправям на полковник Кроли, тъй като в подобно положение би се намерил всеки възрастен и слаб човек след сбиване с мъж, обладаващ неговата сила. Казвам ви най-открито — постъпили сте много жестоко, като сте се възползували по този начин от силата си, полковник Кроли, Вие сте наранили не само тялото на моя благороден и превъзходен приятел — наранено е също и сърцето му. Един човек, когото той е обсипвал с благодеяния и на когото е гледал с добри чувства, го е подложил на най-голямо унижение. Какво представлява самото това назначение, за което четете във вестника, ако не доказателство за предаността му към вас? Когато видях тази сутрин негово сиятелство, аз го заварих наистина в плачевно състояние, но той, подобно на вас, искаше най-настоятелно да отмъсти с кръв за нанесената му обида. Предполагам, полковник Кроли, вие знаете, че той е дал доказателства за това.

— Той е достатъчно смел — каза полковникът. — Никой не твърди обратното.

— Първата му заповед към мене беше да напиша писмо с покана за дуел и да го занеса на полковник Кроли. „Един от нас — каза той не трябва да преживее снощното оскърбление.“

Кроли кимна.

— Най-после дойдохте на въпроса, Уенъм — каза той.

— Положих всички усилия да успокоя лорд Стейн. „Боже мой, сър — казах му аз, — как съжалявам, че мисис Уенъм и аз не приехме поканата на мисис Кроли да вечеряме у дома й!“

— Тя ви е канила на вечеря? — каза капитан Макмърдо.

— След операта. Ето и писмената покана… не… чакайте това е друга бележка… мислех си, че е у мен, но това няма значение. Давам ви честната си дума, че беше точно така. Ако бяхме отишли — и едничкото, което ни попречи да го сторим, беше главоболието на мисис Уенъм — тя много страда от главоболие, особено през пролетта, ако бяхме отишли и вие се бяхте прибрали, нямаше да има никакви разправии, никакви подозрения. Така че само защото клетата ми жена страда от главоболие, вие ще причините смърт на двама почтени мъже и ще потопите две от най-издигнатите и най-стари семейства на кралството в скръб и позор.

Мистър Макмърдо погледна приятеля си с вид на крайно озадачен човек и Родън почувствува ярост, че жертвата му избягваше. Той не вярваше ни една дума от тази история и все пак как можеше да докаже неистинността й?

Мистър Уенъм продължи да ораторствува със същото красноречие, което така често бе практикувал в парламента: