Панаир на суетата (роман без герой)

Дръзките й думи накараха Реглс и другите присъствуващи да се изгледат един друг с много голяма изненада и с това Ребека ги остави. Тя се качи горе и този път се облече без помощта на камериерката си. После влезе в Родъновата стая и видя там приготвените чанта и куфар, както и една написана с молив бележка, в която се казваше да бъдат предадени, когато бъдат поискани. След това Ребека отиде в таванската стая на французойката; там всичко беше прибрано и всички чекмеджета бяха изпразнени. Тя се сети за оставените на земята накити и предугади с положителност, че жената е избягала. „Боже мой! Как можа да ми се случи такава голяма беда! — каза тя. — Да бъда толкова близко до целта и да загубя всичко! Дали е вече късно?“ Не, имаше още една възможност.

Облече се и този път излезе необезпокоявана, но сама. Часът беше четири. Тя вървеше бързо по улиците (нямаше пари за файтон) и не се спря, докато не стигна до вратата на сър Пит Кроли на Грейт Гонт Стрийт. Къде беше лейди Джейн Кроли? Отговориха й, че е на черква. Беки не съжаляваше. Сър Пит се намираше в кабинета си и бе дал заповед да не го безпокоят, но тя трябваше на всяка цена да го види и се промъкна покрай облечения в ливрея портиер, като се намери в стаята на сър Пит, преди дори смаяния баронет да бе могъл да остави вестника си.

Той се изчерви и се отдръпна от нея с уплаха и ужас.

— Не гледайте така — каза тя. — Аз не съм виновна, Пит, скъпи Пит; едно време вие ми бяхте приятел. Бог ми е свидетел, не съм виновна. Изглеждам такава. Всичко е против мене. И, ох, при това в такъв момент! Тъкмо когато всичките ми надежди щяха да се осъществят — точно когато ни чакаше щастие.

— Вярно ли е това, което виждам във вестника? — запита Пит, като посочи един пасаж, който много го бе учудил.

— Вярно е. Лорд Стейн ми го каза в петък вечерта, на онзи фатален бал. От шест месеца вече му обещават да дадат на Родън служба. Мистър Мартир, министърът на колониите, му казал вчера, че работата е свършена. След това дойде онова нещастно арестуване и ужасната среща подир него. Виновна съм само в това, че вземам прекалено присърце Родъновите работи. Стотици пъти съм приемала насаме лорд Стейн. Признавам, че притежавах пари, за които Родън не знаеше нищо. Не го ли познавате колко е разпилян? Как смеех тогава да му доверя, че ги имам? — И така, тя продължи да разправя една напълно свързана история, която изля в ушите на смаяния си роднина.

Историята беше следната: Беки си призна с най-голяма откровеност, но с дълбоко разкаяние, че като забелязала слабостта на лорд Стейн към нея (при споменаването на което сър Пит се изчерви) и като била сигурна в силата на своята добродетелност, твърдо решила да използува привързаността на знатния велможа за свое собствено добро и за доброто на семейството си.

— Мислех да ви осигуря графска титла, Пит — каза тя (деверът й отново се изчерви). — Приказвали сме за това. Вашите дарби и застъпничеството на лорд Стейн го правеха повече от вероятно, ако това страшно нещастие не беше сложило край на всичките ни надежди. Но аз признавам, че преди всичко целта ми беше да спася милия си съпруг — този, когото обичам въпреки всичките му подозрения и грубости, — да го спася от бедността и разорението, които ни застрашаваха. Виждах слабостта на лорд Стейн към мене — каза тя, свеждайки очи надолу. — Признавам, че правех всичко, което беше по силите ми, да му бъда приятна и доколкото е позволено на една честна жена, да спечеля неговото… неговото уважение. Едва в петък сутринта пристигнала новината за смъртта на губернатора на остров Ковънтри и милордът веднага поискал освободената от него длъжност за милия ми съпруг. Искахме да му направим изненада — той трябваше да види съобщението днес във вестника. Дори след онова ужасно арестуване (като лорд Стейн обеща най-великодушно, че ще уреди дълга му, така че по този начин ми беше попречено да се притека на помощ на мъжа си) милордът се смееше и казваше, че миличкият ми Родън ще се утеши, когато прочете във вестника за назначението си, в затвора, в онази отвратителна къща на съдебния пристав. И тогава… тогава той се прибра у дома. Подозренията му се събудиха; между милорда и моя жесток, жесток Родън избухна сцена и, о, боже мой, какво ще стане сега? Пит, скъпи Пит! Съжалете ме и ни сдобрете! — И докато говореше, тя се хвърли на колене и като избухна в плач, сграбчи ръката на Пит и я целуна горещо.

Когато на връщане от черква лейди Джейн изтича в кабинета на мъжа си, веднага след като научи, че мисис Родън Кроли е там, завари баронета и етърва си точно в това положение.

— Удивена съм от дързостта, която тази жена проявява да влиза в нашия дом — каза лейди Джейн, цяла разтреперана и съвсем бледна. (Веднага след закуска нейно сиятелство бе изпратила прислужницата си при Реглс и при слугите от домакинството на Родън Кроли, които й разправиха всичко и много повече от това, което знаеха за тази история, както и за много други.) — Как се осмелява мисис Кроли да влиза в дома на… на едно почтено семейство!