Панаир на суетата (роман без герой)

— Прекарах повече от час край постелята на лорд Стейн, като го увещавах и молих да се откаже от намерението си да иска дуел. Обясних му, че обстоятелствата действително са изглеждали подозрителни. Посочих му, че всеки на ваше място би се подвел. Казах, че един побеснял от ревност човек е все едно луд и на него трябва да се гледа именно като на такъв — че дуел между вас двамата ще донесе позор на всички засегнати — че човек, притежаващ високото положение на негово сиятелство, няма право да създава повод за клюки тъкмо днес, когато най-отвратителните революционни принципи и най-опасните тенденции се разпространяват между простолюдието, че колкото и да е невинен, хората от народа ще хвърлят вината върху него. Най-после успях да го убедя да не праща поканата.

— Не вярвам нито дума от цялата тази история — каза Родън, скърцайки със зъби. — За мене тя е най-подла лъжа, в която и вие сте замесен, мистър Уенъм. Ако поканата за дуел не дойде от него, тя ще дойде от мене, бога ми.

При това яростно прекъсване от страна на полковника мистър Уенъм пребледня смъртно и погледна към вратата.

Но той намери подкрепа в лицето на капитан Макмърдо. Този джентълмен се изправи ядосан и укори Родън за езика, с който той си служеше.

— Ти слагаш работата в моите ръце и ще действуваш както аз смятам за подходящо, бога ми, а не както ти си намислил. Нямаш никакво право да обиждаш мистър Уенъм с такива приказки; и дявол да го вземе, мистър Уенъм, вие заслужавате извинение. А що се отнася до покана за дуел за лорд Стейн, нека друг да я занесе — аз няма да го направя. Ако след като са го напердашили, милордът предпочита да си кротува, по дяволите — нека си кротува. А пък колкото до работата с… с мисис Кроли, аз поддържам, че няма нищо доказано, че жена ти не е виновна, както и мистър Уенъм твърди това, и че изобщо ти ще се проявиш като най-голям глупак, ако не приемеш службата и не си държиш езика.

— Капитан Макмърдо, вие говорите като благоразумен човек — извика мистър Уенъм, извънредно много облекчен. — Ще забравя всичко, което полковникът ми е казал в моментното си раздразнение.

— И аз тъй мисля — каза Родън подигравателно.

— Затваряй си устата, глупчо такъв — каза добродушно капитанът. — Мистър Уенъм не е от тези, които обичат да се бият; и си е напълно прав.

— Според мене тази работа трябва да се покрие с най-голямо забвение — каза пратеникът на лорд Стейн. — Нито дума, свързана с нея, не трябва да излезе от тази врата. Казвам го за доброто на приятеля ми, както и за това на полковник Кроли, който продължава да ме счита за свой враг.

— Предполагам, че лорд Стейн няма да приказва много за нея — каза капитан Макмърдо; — а не виждам защо и ние да не правим това. Работата не е много хубава, както и да я погледнете; и колкото по-малко се говори по въпроса, толкова по-добре. Вашият довереник е изял пердаха, не моят; и ако вие сте доволни, не разбирам защо и ние да не сме.

След тези думи мистър Уенъм взе шапката си, а капитан Макмърдо го последва до вратата, като я затвори зад себе си и остави разгорещения Родън вътре. Когато двамата се намериха сами, Макмърдо погледна втренчено другия пратеник, като по кръглото му весело лице се четеше всичко друго, но не и уважение.

— Вие действувате много изкусно, мистър Уенъм — каза той.

— Много ме ласкаете, капитан Макмърдо — отвърна с усмивка другият. — Давам ви честната си дума, че мисис Кроли действително ни беше поканила на вечеря след представлението в операта.

— Разбира се; и мисис Уенъм получи едно от обичайните си главоболия. Вижте какво, тук имам една банкнота от хиляда лири стерлинги, която ще ви предам, ако получа за нея разписка от вас; и ще я сложа бланката в плик, надписан за лорд Стейн. Приятелят ми няма да излезе на дуел с него. Но ние предпочитаме да не задържаме тези пари.

— Станала е голяма грешка — много голяма грешка, скъпи господине — каза другият с най-голяма невинност в гласа си.

Капитан Макмърдо го изпрати с поклон по стъпалата на клуба тъкмо когато сър Пит Кроли се изкачваше по тях. Тези двама джентълмени бяха далечни познати; и като влезе с баронета в стаята, където се намираше брат му, капитанът каза доверително на сър Пит, че е оправил работата между лорд Стейн и полковника.

Разбира се, сър Пит остана много доволен от това известие и поздрави сърдечно брат си за благополучния изход на работата, като направи подходящите забележки за злото от дуелирането и незадоволителното естество на този начин за разрешаване на споровете.

След това предисловие той употреби всичкото си красноречие, за да постигне споразумение между Родън и съпругата му. Повтори пред него думите на Беки, изтъкна вероятността за тяхната истинност и изрази собствената си увереност в невинността й.

Но Родън не искаше и да чуе.