Панаир на суетата (роман без герой)

— През всичките тези десет години тя е крила от мене пари — каза той. — А снощи се кълнеше, че не е получавала нищо от лорд Стейн. Щом ги намерих, тя веднага разбра, че всичко е свършено. Дори и да не е виновна, стореното от нея зло тежи също толкова и аз никога вече не ще я видя — никога! — Докато изричаше тези думи, главата му се отпусна на гърдите, а видът му беше съвсем съкрушен и тъжен.

— Клетото момче! — каза Макмърдо, като поклати глава.

Известно време Родън Кроли се противопоставяше на мисълта да приеме службата, която бе получил благодарение на такъв омразен покровител, и искаше също така да махне момчето от лицея, където то се намираше поради застъпничеството на лорд Стейн. Но увещанията на брат му и на капитан Макмърдо го принудиха да приеме тези благодеяния, особено когато последният му изтъкна, че лорд Стейн ще изпадне в голяма ярост при мисълта, че забогатяването на неприятеля му се дължи на самия него.

Когато маркиз Стейн беше в състояние да излиза след сполетялата го злополука, министърът на колониите му се поклони и изрази задоволството си, че правителството си е осигурило такъв превъзходен служител. Можем добре да си представим признателността, с която лорд Стейн посрещна тези поздравления.

Както бе казал и Уенъм, тайната на спречкването между него и полковник Кроли се покри с най-голямо забвение — от страна на засегнатите страни и на секундантите им. Но преди още денят да бе изминал, случката се разискваше на петдесет трапези в Панаира на суетата. Малкият Кахлби отиде на седем вечерни приема и навсякъде разправи историята с необходимите коментари и поправки. Какво наслаждение достави тя и на мисис Уошингтън Уайт! Съпругата на епископа на Йилинг бе поразена до крайна степен, а епископът отиде още същия ден да впише името си в книгата на посетителите в Гонт Хаус. Малкият Саутдаун бе изпълнен със съжаление — можете да бъдете уверени, че същото беше и със сестра му, лейди Джейн. Лейди Саутдаун веднага писа на другата си дъщеря, намираща се на нос Добра Надежда. В продължение най-малко на три дни историята бе злободневието на цял Лондон и можа да избегне от вестниците само благодарение усилията на мистър Уог, действуващ под влиянието на Уенъм.

Съдебните пристави и кредиторите се нахвърлиха върху клетия Реглс на Кързън Стрийт, а къде междувременно се намираше хубавата бивша обитателка на тази злополучна малка къща? Нима това засягаше някого? Нима след един-два дни някой питаше за нея? Беше ли виновна, или не? Ние всички знаем колко е милостив светът и каква присъда се издава в Панаира на суетата, когато върху някого се хвърли съмнение. Едни казваха, че отишла в Неапол подир лорд Стейн; други уверяваха, че негово сиятелство напуснал този град и избягал в Палермо, когато научил за пристигането на Беки. Някои твърдяха, че живеела в Бирщат и че станала придворна дама на българската царица; други поддържаха, че се намирала в Булон, а трети разправяха, че отишла в някакъв домашен пансион в Белтнъм.

Родън й остави задоволителна годишна рента и можем да бъдем сигурни, че тя беше жена, способна дълго да кара с малко пари. При напускане на Англия той би платил дълговете си, ако можеше да накара някое застрахователно дружество да му направи застраховка, но климатът на остров Ковънтри беше толкова лош, че Родън не можеше да заеме никакви суми срещу заплатата си. Но той редовно изпращаше пари чрез брат си и с всяка поща пищеше на своето малко момче. Снабдяваше Макмърдо с пури и изпращаше на лейди Джейн кайенски пипер, лютиви туршии, плодови желета и други колониални продукти. Изпрати на брат си съответния брой на тамошния „Суомп Таун Газет“, в който новият губернатор се възхваляваше с голям възторг; докато пък вестник „Суомп Таун Сентинъл“, съпругата на чийто редактор не бе поканена в правителствения дом, заяви, че негова светлост е тиранин, в сравнение с когото Нерон бил просветен филантроп. Малкият Родън много обичаше да получава вестници и да чете в тях за негова светлост.

Майката никога не направи постъпки да се види с детето си. В неделя и през ваканциите то отиваше при леля си; скоро опозна всички птичи гнезда в Куинс Кроли и яздеше с хрътките на сър Хъдлстън, от които така много се бе възхищавал при първото си посещение в Хампшир.

Глава LVI Правят Джорджи джентълмен

Джорджи Озбърн се беше настанил добре в дядовата си резиденция на Ръсъл Скуеър. Той заемаше бащината си стая и стана наследник на всичкия намиращ се там разкош. Хубостта, галантното държане и джентълменският вид на момчето спечелиха сърцето на стария. Мистър Озбърн се гордееше с него също тъй, както едно време се бе гордял с по-възрастния Джордж.