Панаир на суетата (роман без герой)

Но лудориите на Джорджи не доставяха такова удоволствие на приятелите на мистър Озбърн както на стария джентълмен. Съдията, мистър Кофин, не оставаше много доволен, когато Джорджи се намесваше в разговора и разваляше разправяните от него истории. Полковник Фоги не се забавляваше много, когато виждаше малкото момче полузамаяно от виното. Съпругата на сержант Тофи не изпита особена благодарност, когато с едно извиване на лакътя си той разля чаша вино над жълтата й копринена рокля и се разсмя над нещастието, нито пък се зарадва повече, макар, и това да достави голямо удоволствие на стария Озбърн, когато Джорджи „напердаши“ третото й момче (млад джентълмен, една година по-голям от него, който по една случайност беше дошъл за ваканцията от лицея на доктор Тиклеус) на Ръсъл Скуеър. Дядото на Джордж му даде два суверена за този подвиг и обеща, че и по-нататък ще го награждава за всяко по-високо и по-голямо от него момче, което той би напердашил по същия начин. Трудно е да се разбере какво добро виждаше старият човек в тези побоища; той имаше някаква смътна идея, че сбиванията правят момчетата издръжливи и че за тях е полезно да се приучат да бъдат тирани. От незапомнени времена английските младежи се възпитават в този дух и у нас има десетки хиляди застъпници и почитатели на несправедливостта, потисничеството и жестокостта между децата. Замаян от похвалите и от победата си над мастър Тофи, Джордж искаше естествено да продължи и по-нататък завоеванията си. Един ден, когато се разхождаше важно и надуто, облечен в крайно контешки нови дрехи, едно фурнаджийско чираче направи някои подигравателни забележки относно външността му; младият патриций съблече енергично елегантния си жакет и като го подаде на приятеля си, който го придружаваше (мастър Тод, син на младшия съдружник на предприятието „Озбърн и сие“), опита се да напердаши малкия фурнаджия. Но този път бойната сполука беше на другата страна и фурнаджийчето наби Джорджи, който се прибра вкъщи с посиняло око, а цялата предница на украсената му с къдри риза бе изцапана с кръв от собствения му малък нос. Той разказа на дядо си, че се е бил с някакъв гигант и изплаши клетата си майка в Бромптън с дългия си и съвсем недостоверен доклад относно битката.

Този Тод, от Коръм Стрийт, Ръсъл Скуеър, беше най-големият приятел и почитател на мастър Джордж. И двамата имаха слабост към имитирано на героите от театъра; към малиновите сладкиши; към пързалянето с шейна и кънки в Риджънт Парк, когато времето позволяваше това; и към драматичните представления, където те често отиваха, по нареждане на мистър Озбърн, придружавани от Роусън, телохранителя на мастър Джордж, с когото удобно се разполагаха в партера.

В компанията на този джентълмен те посещаваха всички по-главни театри на столицата — знаеха имената на всички актьори от Дръри Лейн до Седлърс Уелс; като дори представяха много от драмите пред семейството на Тод и пред другарчетата си в пригодения от тях театър с картонени декори. Роусън, лакеят, който беше щедър по природа, когато имаше пари, нерядко черпеше младия си господар със стриди и чашка подсладен плодов сок с ром след театъра. Можем да бъдем уверени, че и мистър Роусън, от своя страна, се радваше на щедростта и благодарността на своя млад господар, който му беше признателен за доставяните от него удоволствия.

Един прочут шивач от Уест Енд (мистър Озбърн не признаваше друг шивач за Джорджи, макар и за самия него шивачите от Сити да бяха достатъчно добри) бе повикан да се занимае с разкрасяването на малкия Джорджи и получи нареждане да не се скъпи в работата си. Така че мистър Улзи, от Кондюит Стрийт, даде свобода на въображението си направи на момчето какви ли не модерни панталони, жилетки, жакети — толкова много, че биха стигнали за цял пансион млади контета. Джорджи си имаше малки бели жилетки за вечерни приеми, кадифени жилетки за официални обеди и прекрасен фланелен халат като на същински джентълмен. Всеки ден той се преобличаше за вечеря, „подобно истинско конте от Уест Енд“, както се изразяваше дядо му. Един от прислужниците беше оставен на негово разположение. Той му помагаше при обличането, отиваше при него, когато го повикваше със звънеца, и винаги поднасяше писмата му на сребърна табличка.

След закуска Джорджи имаше обичай да сяда в кресло в столовата и да чете вестник „Морнинг Пост“, също като голям господин.

„Как се държи и ругае като възрастен!“ — провикваха се слугите, възхитени от преждевременното му развитие. Тези, които си спомняха неговия баща, капитана, заявяваха, че мастър Джордж приличал цял-целеничък на татко си. Той оживяваше къщата с лудориите си, с властвуването си, с караниците си и с добродушието си.