Панаир на суетата (роман без герой)

Образованието му бе поверено на един живеещ в близко съседство учен и частен педагог, който „подготвяше млади благородници и джентълмени за университетите, сената и свързаните с науката професии; в чиято образователна система нямаше място за унизителни телесни наказания, все още практикувани в прочутите ни образователни институти, и в чието семейство възпитаниците му можеха да намерят изискаността на доброто общество, съчетана с домашна уютност и топлота“. Този беше начинът, по който преподобният Лорън Вийл, от Харт Стрийт, Блумсбъри, домашен свещеник на граф Берейкърс и неговата съпруга, се стараеха да привлекат ученици.

С умението си да се нареждат и с усърдното си рекламиране домашният свещеник на графа и неговата съпруга обикновено успяваха да си осигурят по някой и друг ученик, който плащаше голяма такса и смяташе, че се намира при изключително добри условия. При тях живееше един едър обитател на Западноиндийските острови, когото никой не посещаваше, с махагонов тен на лицето, с вълнистокъдрава коса и крайно контешка външност; имаше и друг един момък — тромав младеж на двадесет и три години, чието образование досега бе пренебрегвано и когото мистър и мисис Вийл трябваше да въведат в доброто общество. Там бяха и двамата сина на полковник Бенглс от Източноиндийската компания. Тези четирима седяха на изисканата трапеза на мисис Вийл, когато Джорджи постъпи като ученик у дома й.

Подобно на още дванадесетина други момчета, Джорджи беше само полупансионер. Той пристигаше сутрин, придружен от приятеля си Роусън, и ако времето биваше хубаво, следобед си отиваше с понито, следван от лакея. В училището се говореше, че богатството на дядо му е много голямо. Преподобният мистър Вийл лично бе поздравявал Джорджи по този повод, като му предвещаваше, че съдбата му е отредила голямо положение; заявяваше, че с прилежание и усърдие на младини той е длъжен да се подготви за високите задължения, които ще бъде призован да изпълнява в зряла възраст; и следователно той молеше Джордж да не носи в училище бонбони, за да не поврежда здравето на господа Бенглс, които получават всичко необходимо на изисканата и обилна трапеза на мисис Вийл.

По отношение на учението програмата на мистър Вийл беше твърде обширна и младите джентълмени в лицея му можеха да научат по нещо от всяка позната наука. Преподобният мистър Вийл притежаваше планетарий, уред за получаване на електричество, въртящ се струг, театър (в пералнята), химически апарат и онова, което той наричаше избрана библиотека от всички произведения на най-добрите автори от древни и модерни времена и езици. Той водеше момчетата в Британския музей и тълкуваше разпалено намиращите се там антики и предмети из областта на естествената история, така че, докато говореше, около него се събираше цяла група хора и всички от квартала Блумсбъри му се възхищаваха като много образован човек. Когато и да говореше (което той вършеше почти винаги), мистър Вийл се постараваше да употреби най-изисканите и най-дълги думи, които речникът можеше да му предложи, като с право считаше, че е еднакво евтино да си послужиш с някое красиво, голямо и звучно прилагателно, както и с малко и обикновено.

Така например той казваше на Джорджи в училището:

— Когато снощи си позволих разкоша да се отдам на научен разговор с моя превъзходен приятел, доктор Бълдърс — истински археолог, господа, истински археолог, — на връщане вкъщи аз забелязах, че прозорците на приличната почти на дворец резиденция на вашия многоуважаем дядо, на Ръсъл Скуеър, бяха осветени като за празненство. Прав ли съм в предположението си, че снощи мистър Озбърн е дарил с гостоприемството си общество от отбрани духове около обилната си трапеза?

Малкият Джорджи, чието чувство за хумор бе доста развито и които имаше обичай да имитира мистър Вийл в лицето му с голяма разпаленост и ловкост, отговаряше, че мистър В. е напълно прав в предположението си.

— В такъв случай, господа, обзалагам се на каквото искате, че приятелите, които са имали честта да се насладят на гостоприемството на мистър Озбърн, не са имали никакво основание да се оплачат от поднесената им храна. Самият аз неведнъж съм получавал това благоволение, (Между другото, мастър Озбърн, тази сутрин вие дойдохте малко късничко, като вече няколко пъти проявявате същата немарливост.) Да, господа, повтарям ви — колкото и да съм скромен, не са ме намерили за недостоен да вкуся от изисканото гостоприемство на мистър Озбърн. И макар да съм имал възможност да пирувам с хора знатни и благородни — тъй като смятам, че мога да си позволя да сложа в тяхното число и моя превъзходен приятел и покровител, многоуважаемия граф Берейкърс, — все пак ви уверявам, че трапезата на британския търговец е също тъй богата и гостоприемството му също тъй ласкаво и благородно. Мистър Блък, ако обичате, да продължим, моля, с превеждането на онзи пасаж от Ютропий, който бе прекъснат от късното пристигане на мастър Озбърн.