Панаир на суетата (роман без герой)

Сега той беше малко по-слаб, отколкото по времето, когато го видяхме последния път, но пък държането му бе придобило по-голяма величественост и тържественост. Беше пуснал отново мустаците, които имаше право да носи поради заслугите си при Ватерло, и се разхождаше наперено по палубата във великолепна кадифена шапка с козирка и златен галон и цял украсен със скъпоценности. Той закусваше в кабината си и се обличаше за излизането си на палубата по такъв тържествен начин, сякаш се готвеше за разходка по Бонд Стрийт или по корсото в Калкута. Със себе си водеше един прислужник — туземец, който му служеше за лакей и му приготовляваше чибука и носеше сребърния герб на семейство Седли в тюрбана си. Този ориенталец влачеше окаяно съществование под тиранията на Джоз Седли. По отношение на външността си Джоз беше суетен като жена и тоалетът му отнемаше толкова време, колкото е нужно на някоя увяхваща красавица. Младежите измежду пасажерите, младият Чафърс от сто и петдесетия полк и клетият малък Рикетс, който се прибираше в отечеството си след третата си треска, имаха обичай да привличат Седли на масата си в каютата и да го карат да им разправя разни невероятни истории за себе си и за подвизите си срещу тигрите и Наполеон. Беше знаменит, когато посети гроба на императора в Лонгууд и когато пред тези джентълмени и пред младите офицери от кораба (майор Добин не беше с тях) той описа цялата битка при Ватерло и едва не заяви, че ако не е бил той, Джоз Седли, Наполеон едва ли е щял да отиде на остров Св. Елена.

След като напуснаха Св. Елека, той се показа много щедър, като черпеше наляво и надясно с разни корабни припаси, кларет, консервирани меса и бутилки сода, приготвени специално за него. На кораба нямаше дами и майорът даде първенството на цивилния, така че той беше най-важното лице на трапезата, а мистър Браг, капитанът на кораба, и офицерите от „Рамшундър“ се отнасяха към него с онова почитание, което му се полагаше поради ранга му. Той изчезна малко нещо изплашен през време на двудневната буря, когато помоли да обковат с летви прозорчетата на каютата му; и остана в леглото си, като четеше „Перачката на Финчли Комън“, оставена на борда на „Рамшундър“ от почитаемата лейди Емилия Хорнблоуър, съпруга на преподобния Сайлъс Хорнблоуър, когато двамата бяха на път за нос Добра Надежда, където мъжът й бе мисионер. Но той беше донесъл със себе си други книги — романи и драми, които раздаваше на пасажерите и ставаше приятен на всички с любезното си и снизходително държане.

През много и много вечери, докато корабът пореше вълните на тъмния ревящ океан, а луната и звездите светеха отгоре и камбаната отброяваше напевно часовете, мистър Седли и майорът седяха на палубата, приказвайки за отечеството си, докато майорът пушеше лулата си, а цивилният дърпаше наргилето, което слугата му приготовляваше.

Удивително беше с какво постоянство и умение майор Добин успяваше да сведе разговора до Амелия и нейното малко момче. Джоз се дразнеше малко от нещастията и безцеремонните молби за помощ на баща си, но майорът го успокояваше, като му изтъкваше, че всичко това се дължи на бедите и напредналата възраст на стария джентълмен. Той загатваше, че Джоз може би няма да иска да живее при двамата стари, чиито навици едва ли ще се съгласуват с навиците на един по-млад човек, свикнал с друго общество (цивилният се поклони при този комплимент), но, продължаваше майорът, колко изгодно би било за него да си има собствена къща в Лондон, а не някаква си обикновена ергенска квартира както по-рано; как сестра му Амелия би била най-подходящото лице, което да домакинствува в нея; колко е тя изискана и нежна и какви хубави и благородни обноски има. Той разправи много случаи, които показваха какъв успех бе имала мисис Джордж Озбърн в Брюксел и Лондон, където много се бяха възхищавали от нея хора от най-финото общество. Сетне той загатна колко редно би било от страна на Джоз да изпрати Джорджи в някое хубаво училище и да направи от него истински мъж; защото майка му и неговите родители сигурно ще го разглезят прекалено много. С една дума, този хитър майор накара цивилния да обещае, че ще се погрижи за Амелия и нейното лишено от подкрепа дете. Той още не знаеше какви събития се бяха случили в семейство Седли и как смъртта отнесла майката, а богатството бе грабнало Джордж от Амелия. Но едно е вярно, че винаги и всеки ден този поробен от любовта джентълмен на средна възраст мислеше за мисис Озбърн и цялото му сърце бе изпълнено с желанието да й помага. Той увещаваше, умилкваше се и ласкаеше Джоз Седли с постоянство и сърдечност, които навярно сам дори не съзнаваше. Има някои мъже с неомъжени сестри или дори дъщери, които може би си спомнят колко необикновено любезни се показват към тях господата, когато ухажват близките им жени; и сигурно този мошеник Добин бе подтикван от точно такова лицемерие.