Панаир на суетата (роман без герой)

Истината е, че когато майор Добин се качи на борда на „Рамшундър“ много болен, той не се съвзе, а и дори видът на стария му приятел мистър Седли на кораба не го ободри особено, докато един ден той не поведе разговор с положения на легло на палубата майор. Тогава той каза, че се смята за обречен на смърт; заяви, че е оставил нещичко в завещанието си за своя кръщелник и изрази надеждата, че мисис Озбърн ще си спомни с добри чувства за него — и ще бъде щастлива в брака, който възнамерява да сключи.

— Да сключи брак ли? Нищо подобно — отвърна Джоз. — Неотдавна получих писмо от нея, в което не се споменава нищо за женитба. Впрочем чудно е, тя казва, че тъкмо вие ще се жените и се надява, че ще бъдете щастлив.

Добин поиска да види датата на писмата, които Джоз бе получил от Европа, и цивилният ги донесе. Те бяха пратени два месеца по-късно от тези на майора; и корабният лекар се поздрави за лечението, което бе приложил спрямо новия си пациент, предаден му от мадраския колега с много малка надежда за оздравяване. Защото от него ден, от деня, когато бе сменил лекарството, майор Добин започна да се поправя. И така именно се случи, че онзи достоен офицер, капитан Кърк, не можа да получи повишение в службата.

След като отминаха остров Св. Елена, бодростта и веселостта на майор Добин станаха такива, че удивиха всички пасажери. Той се шегуваше с мичманите, фехтуваше се с помощник-капитана, тичаше по палубата като момче и една вечер изпя една комична песен за голямо забавление на цялата компания, събрала се след вечеря на чашка грог. Изобщо той беше толкова весел, жив и приятен, щото дори капитан Браг, който отначало го смяташе за доста скучен човек, бе принуден да признае, че майорът е сдържан, но образован и достоен за похвала офицер.

— Дявол да го вземе, той няма кой знае колко изискани маниери — казваше Браг на помощника си — и няма да се представи добре в правителствения дом в Ропър, където негово сиятелство и лейди Уилям бяха толкова любезни и се ръкуваха с мене пред очите на всички гости, като ме поканиха да пия с тях бира на вечерята, заедно със самия главнокомандуващ; да, няма маниери, но в него има нещо, което…

И по този начин мистър Браг показа, че е проницателен човек, също както и способен капитан.

Но когато останаха десет дни до пристигането им в Англия и поради липсата на попътен вятър трябваше да почакат, Добин стана толкова нетърпелив и настроението му така се развали, че това удиви спътниците му, които по-рано се бяха възхищавали от веселостта му, и приятния му нрав. Той се оправи чак когато попътният вятър отново задуха и беше много възбуден, когато пилотът пое кормилото. Боже мой, как биеше сърцето му, когато двете мили камбанарии на Саутхамптън се показаха на хоризонта!

Глава LVIII Нашият приятел майорът

Нашият майор беше станал толкова симпатичен на всички от кораба „Рамшундър“, че когато той и мистър Седли слязоха в бреговата, лодка, дошла да ги посрещне и да ги вземе от кораба, целият екипаж — моряци и висш персонал, начело със самия велик капитан Браг, извикаха три пъти „ура“ за майор Добин, който се изчерви силно и няколко пъти кимна с глава в знак на благодарност. Джоз, който навярно смяташе, че поздравите са за него, свали шапката си със златните галони и я размаха тържествено към приятелите си, след което ги изтеглиха на брега с голяма тържественост и те се отправиха към хотел „Роял Джордж“.