Пейзажите на времето

Как бе онова стихотворение на Ботъмли? Втората строфа — нещо за това как птиците били принудени да летят по-високо — там, където пълзят неестествените ви изпарения; „там, гдето па̀рите ви неестествени пълзят; навярно даже камъните живи ще загинат, когато птиците в небето тъй високо все летят“. Хумористични стихове от деветнайсети век. За това как човек се е вкопчил в останките от цивилизацията.

В Рио бяха избухнали безредици. Обичайните политически глупости — шумен марксизъм и местни конвулсии, предизвикани от цъфтежа. На летището го чакаше хеликоптер, който бързо го откара на тайна среща в една голяма яхта, закотвена на север от града. Там беше бразилският президент с правителството си. Маккероу от Вашингтон и Жан-Клод Роле, колега на Питърсън от Съвета. Бяха заседавали от 10 часа сутринта до късния следобед, като междувременно им бяха донесли обяд. Щяха да се вземат мерки за възпиране на цъфтежа, ако бе възможно. Най-важно беше да обърнат процеса — експерименти се провеждаха в Индийския океан и в лабораторни резервоари в Южна Калифорния. Гласуваха някои спешни доставки за Бразилия, за да компенсират щетите в риболова. Бразилският президент трябваше да омаловажи значението им, за да избегне паниката на стоковата борса. Позакърпване на дигата, крехки подпори срещу тежестта на болното море около тях и така нататък. Когато се разделиха, Роле тръгна да докладва направо пред Съвета.

На Питърсън му се бе наложило да стъпва чевръсто, за да не го натоварят с тичане по разни задачи, с преодоляване на спънки и други такива. За да се регулира подобна криза, се искаше умело обикаляне. Трябваше да се успокояват отделните държави, да се следи за собствените интереси на Англия (макар това да не беше основната му официална задача) и разбира се, за постоянно надничащата зурла на медийното прасе. Питърсън успешно ги бе убедил, че някой официално трябва да хвърли око на експериментите в Калифорния. Човек не само трябва да постъпва правилно, но преди всичко трябва да бъде забелязан, че постъпва така. Това му осигури необходимото време. Истинската му цел беше един малък експеримент, измислен лично от него.

Веднага след края на полувремето се разнесе тенекиеното дрънчене на музиката и пътниците започнаха да обсъждат прогнозите си за резултата. Питърсън смяташе това за най-неприятната част от пътуването в бизнес-класа и отново му се прииска да беше настоял пред сър Мартин за престиж да пътуват в свой собствен реактивен самолет. Беше скъпо, разточително и прочее и прочее, но пък много по-добре, отколкото да пътуваш в тази волска кола с криле. Стандартният аргумент, че частният транспорт позволява на човек да си почине и така спестява ценната енергия на ръководните дейци, не вървеше много в епохата на намаляващите бюджети.

Той пръв излезе от самолета през предната врата, както бе според плана. Чакаше го удовлетворително едър телохранител, наконтен с кожени ботуши и каска. Питърсън вече беше свикнал с открито носените автоматични пистолети.

В лимузината му седеше служител от протокола, който бъбреше глупости, но той бързо го накара да млъкне и се наслади на пътуването. Охраняващата ги отзад кола се движеше съвсем близо, забеляза той. Като че ли нямаше признаци от скорошни „неприятности“. Няколко изгорени блока, естествено и следи от стрелба с едрокалибрено оръжие на шосе 405, но във въздуха не се усещаше напрежение. Улиците бяха сравнително чисти и шосето на практика беше пусто. След като мексиканските полета бяха изчезнали далеч преди обвитите в лоша слава оптимистични срокове, Калифорния вече не бе раят на автомобилите. Това, плюс политическия натиск от страна на мексиканците за изпълняване на големите обещания за икономически подем, се беше смесило с останалата политическа каша тук и бе довело до „безпокойство“.

Обичайните церемонии отнеха съвсем малко време. Океанографският институт „Скрипс“ имаше очукан, но солиден вид, сини керемиди, солен дъх и всичко останало. Персоналът вече беше свикнал с посещенията на високопоставени лица. Момчетата от телевизията взимаха своя метраж — само че сега не го наричаха така, напомни си Питърсън, а на негово място се беше материализирала тайнствената дума „дексери“ — и своевременно бяха напъдени. Питърсън се усмихваше, стискаше ръце, обменяше реплики на любезност. Донесоха пакета от Калифорнийския технически институт, за който бе помолил Маркъм и Питърсън го прибра в чантата си. Маркъм беше поискал тези материали, като каза, че били свързани с експеримента с тахионите и служителят от Съвета се бе съгласил да използва служебните си връзки, за да ги получи от американците. Още не подлежали на публикуване, познат трик, за да се избегне издаването на каквато и да е информация, но с малко повечко тичане в крайна сметка беше успял.