Последна саможертва

разпознавах бушуващата ярост на духа. Соня беше бомба, го-

това да избухне.

– Как смееш... – изсъска тя. – Как смееш да се опитваш да

използваш внушението върху мен?

Растенията и лозите около Робърт внезапно оживяха, раз-

раснаха се като дълги пипала, увиха се около краката на сто-

ла, върху който седеше, и го дръпнаха. Столът се прекатури

и той заедно с него. Виктор се спусна да помогне на брат си,

но Робърт вече бе поел нещата в свои ръце. Беше се окопитил

забележително бързо и впи присвитите си очи в Соня, която

 277 

р и ш е л м и й д

политна назад и се удари в дървената ограда. Онези, които

владееха магията на въздуха, понякога можеха да правят този

номер, но не въздушна струя я бе издухала назад. Това бяха

телекинетичните способности на духа. Очевидно Робърт при-

тежаваше и тях, освен умението да прониква в сънища. Супер!

И преди бях виждала схватка между владеещи духа, когато

Ейвъри Лазар и Лиса се бяха изправили една срещу друга. Не

беше приятна гледка, защото беше нещо много повече от пси-

хически двубой. Ейвъри буквално дълбаеше в съзнанието на

Лиса – и моето. Не познавах размаха на уменията на Робърт и

Соня, но това нямаше да свърши добре.

– Дмитрий! – изкрещях и се хвърлих към Соня. Не знаех

точно какво да правя, но трябваше да я обезвредя по някакъв

начин. От това, което видях, разбрах, че тя имаше нужда от

визуален контакт с мишената си.

Успях да я прикова към земята, тя оказа съпротива, но най-

вече, за да не изпуска от поглед Робърт. Той изкрещя изплаше-

но и погледна с ужас към тялото си. Соня създаваше видения

в главата му. Изражението му се вкамени. Явно бе разбрал,

че всичко е илюзия, и няколко мига по-късно вдигна глава –

бе прекъснал внушението, както преди малко тя бе сторила с

неговото.

В този момент Дмитрий изскочи през вратата тъкмо кога-

то Робърт използваше съзнанието си, за да запрати един от

столовете по Соня. Разбира се, аз бях отгоре ѝ и столът удари

мен по гърба. Дмитрий тутакси схвана какво става и изтича

към Робърт, за да приложи същата тактика като мен. Виктор,

навярно решил, че брат му е физически застрашен, се опита да

отблъсне Дмитрий, но напразно. Още лози се протегнаха към

Робърт и аз разбрах, че не съм обезвредила напълно Соня.

– Отведи го вътре! – извиках на Дмитрий. – Махни го по-

далеч от нея!

Дмитрий вече се бе досетил какво да направи и влачеше Ро-

бърт към вратата. Дори с намесата на Виктор, Дмитрий беше

достатъчно силен, за да махне Робърт и да го вкара в къща-

та. Веднага щом мишената ѝ изчезна, цялата енергия сякаш

напусна Соня. Тя не направи повече опити да се бори и се

отпусна на земята. Почувствах облекчение. Боях се, че ще се

 278 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

нахвърли върху мен, след като Робърт вече го нямаше. Пред-

пазливо, все още нащрек, помогнах на Соня да се изправи. Тя

се облегна на мен, отпусната като парцалена кукла, и заплака,

заровила глава на рамото ми. Поредният срив.

Щетите трябваше да се сведат до минимум. За да държи

двамата владеещи духа разделени, Дмитрий бе отвел Робърт в

спалнята, оставяйки Виктор с него. Робърт изглеждаше изто-

щен като Соня и Дмитрий явно бе преценил, че е достатъчно

безопасно да остави двамата братя сами. Соня се свлече вър-

ху дивана и след като с Дмитрий се опитахме да я успокоим,

се отдръпнахме, а Сидни приседна до нея и улови ръката ѝ.

Разказах накратко на Дмитрий какво се бе случило. С всяка

дума той добиваше все по-изумено изражение.

– Казах ти, че още е рано! – възкликна. – Къде ти е бил

умът? Тя е прекалено слаба!

– И ти наричаш това слабост? И, хей, справях се много

добре! Нещата се оплескаха чак след като Виктор и Робърт се

намесиха.

Дмитрий пристъпи към мен. Гневът се излъчваше от него

на талази.

– Те изобщо не биваше да се намесват. Отново се държиш

неразумно, като се впускаш презглава, без да се замислиш за

последствията.

Обзелият ме гняв се равняваше на неговия.

– Хей, просто се опитвах да раздвижа нещата. Ако да си

разумен, означава да седиш и да се правиш на психотерапевт,

тогава се радвам, че не съм.

– Нямаш представа за какво говориш – изръмжа той. Сега

стояхме съвсем близо един до друг, почти се допирахме, във-

лечени в битката на нашите две воли. – Това може да ни върне

назад.

– Това ще ни тласне напред. Открихме, че тя знае за Ерик

Драгомир. Проблемът е, че е обещала да не казва на никого за

това бебе.

– Да, обещах – проплака Соня. С Дмитрий се извърнах-

ме, осъзнавайки, че Соня и Сидни са свидетели на спора ни. –

Обещах. – Гласът ѝ беше слаб и умоляващ.

Сидни стисна ръката ѝ.

 279 

р и ш е л м и й д

– Знаем. Всичко е наред. Обещанията трябва да се спазват.

Аз те разбирам.

Соня я погледна с благодарност.

– Благодаря ти. Благодаря ти.

– Но – поде внимателно Сидни – разбрах, че те е грижа за

Василиса Драгомир.

– Не мога – прекъсна я Соня, отново изплашена.

– Зная, зная. Но ако има начин да ѝ помогнеш, без да нару-

шиш обещанието си?

Соня се втренчи в Сидни. Дмитрий ме погледна въпроси-

телно. Аз свих рамене и също се вторачих в Сидни. Ако ня-

кой ме беше попитал кой най-добре би провел разпита на луда

жена, която до преди няколко часа е била безсмъртно чудови-