Последна саможертва

ите и оскъдния ни багаж (с което още повече се ограничи прос-

транството за Сидни, за голямо нейно огорчение). – Направиха

това, което искахме от тях. Ще бъде опасно да продължим да ги

държим при нас. Време е да ги предадем на пазителите. – Братята

искаха да ни придружат до откриването на сестрата или брата на

Лиса. Ние се съгласихме, но не беше проява на щедрост. Просто

още не можехме да си позволим да ги изпуснем от поглед.

– Съгласен съм – каза Дмитрий, като леко се намръщи. –

Но няма как да стане. Поне засега. Не можем да ги оставим

вързани един за друг край пътя, ще се освободят и ще продъл-

жат на автостоп. По очевидни причини не можем да ги преда-

дем на пазителите.

Метнах поредната торба с храна в колата и се облегнах на

бронята на хондата.

– Сидни би могла да ги предаде.

– Вероятно така ще е най-добре – кимна той, – обаче не

искам да се разделя с нея, докато не стигнем до... хм, до там, закъдето пътуваме. Може да ни потрябва нейната помощ.

Въздъхнах.

– Тогава не ни остава нищо друго, освен да ги влачим със

себе си.

– Боя се, че е така – потвърди той. Изгледа ме многозначи-

телно. – Нали знаеш, че ако бъдат задържани, ще имат отлич-

ната възможност да разкажат доста интересна история за нас.

– Да. – И за това бях мислила. – Предполагам, че за това ще

мислим по-късно. Първо да се оправим с по-неотложните про-

блеми.

За моя изненада Дмитрий ми се усмихна. Очаквах да бъда

удостоена с поредната благоразумна и мъдра забележка.

– Е, нали нашата стратегия е била винаги все такава? – по-

пита той.

 284 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Усмихнах му се в отговор, но щом потеглихме, ме налегна

друго безпокойство. За щастие Виктор не се впусна в оби-

чайното си дразнещо бърборене. Подозирах, че се дължеше

на отслабването на силите му заради липсата на свежа кръв.

Сигурно Соня и Робърт се чувстваха по същия начин. Ето

това се очертаваше като следващия ни проблем, ако скоро не

успеем да намерим захранващи, но не знаех как можем да го

разрешим. Според мен Сидни все още не го бе осъзнала, което

беше добре. Ако бях на нейно място – човешко същество в

компанията на глутница изгладнели вампири, – със сигурност

доста щях да се изнервя. Така че най-отзад тя щеше да е в без-

опасност от всички.

Указанията на Соня за маршрута на пътуването през ця-

лото време оставаха смътни и оскъдни. Съобщаваше ни само

най-необходимото и често ни предупреждаваше за следващия

завой едва в последния момент. Нямахме никаква представа

накъде се движим и колко още път ни остава.

Соня огледа пътната карта и каза на Дмитрий да поеме по

магистрала I-75, но като я попитахме колко дълго ще пътува-

ме, отговорът ѝ беше:

– Няма да е дълго. Няколко часа. Но може да се окаже и

повече.

И след това крайно неясно обяснение се облегна назад в

седалката и повече не отрони нито дума. Лицето ѝ бе добило

замислено и вглъбено изражение и аз се опитах да отгатна как

се чувства. Само преди ден тя още беше стригой. Дали обмис-

ляше случилото се с нея? Или във въображението ѝ отново

изникваха лицата на жертвите ѝ, както бе при Дмитрий? Може

би се измъчваше от чувство на вина? Или искаше отново да

стане стригой?

Отказах се да я изучавам. Сега не му беше времето за пси-

хоанализа. Облегнах се назад и се въоръжих с търпение. През

връзката ми с Лиса внезапно припламна искра и цялото ми

внимание се пренасочи към нея. Тя беше будна. Примигнах

и погледнах към часовника на арматурното табло на колата.

Сега за човешката раса беше следобед, но за мороите и крал-

ския двор беше късна нощ. Само че тя не спеше. Нещо я бе

събудило.

 285 

р и ш е л м и й д

На вратата отвън я очакваха двама пазители с безизразни

лица.

– Трябва да дойдете с нас – заговори единият от тях. – Вре-

ме е за следващия изпит.

Лиса се удиви. Знаеше, че следващият изпит ще е скоро, но

не ѝ бяха съобщени никакви други подробности, след като се

върна от изпита по издръжливост. Онова пътуване също беше

протекло през моройската нощ, но поне беше предупредена

достатъчно отрано. Еди дежуреше при нея в стаята ѝ, защото

беше сменил майка ми, охранявала Лиса допреди няколко часа.

Кристиан се надигна в леглото на Лиса и се прозина сънено. Не

се бяха впуснали в разгорещен секс, но на Лиса ѝ беше приятно

да е с нея. Да се сгуши до гаджето си в леглото, докато Еди бде-

ше в другия край на спалнята, не ѝ се струваше толкова стран-

но, колкото когато майка ми беше на пост. Не я обвинявах.

– Може ли да се преоблека? – попита Лиса.

– Побързайте – отвърна пазителят.

Тя грабна първите дрехи, които успя да намери, и забърза

към банята, объркана и изнервена. Като излезе оттам, Крис-

тиан вече бе обул джинсите си и посягаше към тениската.

Междувременно Еди оглеждаше зорко пазителите. Лесно мо-

жех да се досетя какво си мислеше, понеже същото щях да

направя и аз на негово място. Това събуждане изглеждаше

съвсем официално, но той не познаваше тези пазители и не им

се доверяваше напълно.

– Може ли да я придружа? – попита.

– Само до мястото на изпита – отвърна вторият пазител.

– Ами аз? – попита Кристиан.

– Само до мястото на изпита.

Отговорите на пазителите ме изненадаха, но тогава осъз-