Последна саможертва

това бе изражението, което бях виждала безброй пъти. Оно-

ва, от което хората се страхуваха и на което се възхищаваха.

Онова, което толкова обичах.

* C4 – пластичен експлозив. – Бел. прев.

 41 

р и ш е л м и й д

– И ти ли си тук? – Опитах се да си напомня, че обърканата

ми романтична история не е най-важното нещо на света. – Не

си ли под домашен арест?

– Той избяга – отвърна Еди многозначително. Досетих

се какво иска да каже: двамата с Михаил бяха помогнали на

Дмитрий да избяга. – Тъкмо това се очаква да направи един

див тип, вероятно още стригой, нали?

– Освен това се очаква да дойде и да те освободи – додаде

Михаил, включвайки се в играта. – Особено като се има пред-

вид как се сражава миналата седмица заради теб. Наистина

всички ще си помислят, че е проникнал тук и сам те е освобо-

дил. Без чужда помощ.

Дмитрий не каза нищо. Очите му, въпреки че внимателно

изучаваха обстановката, в същото време ме преценяваха. Ис-

каше да се увери, че съм добре и не съм ранена. Изглеждаше

облекчен, че съм наред.

– Да вървим – рече Дмитрий накрая. – Не разполагаме с

много време.

Беше меко казано, ала имаше нещо, което не ми даваше

мира относно „брилянтния“ план на приятелите ми.

– Няма начин да повярват, че го е направил сам! – въз-

кликнах, осъзнала за какво намекваше Михаил. Натопяваха

Дмитрий като главния виновник за това бягство. Посочих към

изпадналите в безсъзнание пазачи в краката ни. – Те са видели

лицата ви.

– Не съвсем – обади се нов глас. – Не и след малката амне-

зия, причинена от духа. Когато се събудят, ще си спомнят, че са

видели единствено онзи откачен руснак. Не исках да те обидя.

– Не си – каза Дмитрий, когато Ейдриън пристъпи прага.

Зяпнах го слисано, като за малко ченето ми да увисне до

пода. Те бяха заедно, двамата мъже в живота ми. Ейдриън не

приличаше на някой, готов да се впусне в юмручен бой, но беше

нащрек и сериозен като останалите бойци наоколо. Красивите

му очи бяха бистри и излъчваха интелигентност и хитрост, кои-

то притежаваше, когато наистина пожелаеше. Тъкмо в този миг

ми светна, че той не изглежда нито пиян, нито надрусан. Нима

това, което бях видяла вчера, е било само преструвка? Както и

да е, усетих как по лицето ми бавно плъзва усмивка.

 42 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Лиса е излъгала майка ти преди малко – отбелязах. –

Предполагаше се, че лежиш някъде пиян, в несвяст.

Той ме удостои с една от циничните си усмивки.

– Ами, да, навярно в момента това би било по-умно – и

много по-забавно занимание. И се надявам всички да си ми-

слят, че правя точно това.

– Трябва да тръгваме – обади се Дмитрий нетърпеливо.

Извърнахме се към него. Шегите тутакси замряха на уст-

ните ни. Онова изражение на Дмитрий, което показваше, че

е готов на всичко, че винаги ще те води към победа, караше

всички да го следват безусловно. Лицата на Михаил и Еди –

които добиха сериозни изражения – показваха, че се чувстват

точно така. За мен също изглеждаше съвсем естествено. Дори

изглежда Ейдриън вярваше на Дмитрий и в този миг се въз-

хитих на Ейдриън, че бе загърбил всякаква ревност, както и

заради риска, на който се подлагаше. Особено след като Ей-

дриън даде съвсем ясно да се разбере, при това неведнъж, че

не желае да се замесва в каквито и да било опасни приключе-

ния или да използва духа за тайни заговори. Например в Лас

Вегас той просто ни придружаваше в ролята на наблюдател.

Разбира се, беше пиян през повечето време, но това вероятно

нямаше значение.

Направих няколко крачки напред, но Ейдриън вдигна вне-

запно ръка и ме спря.

– Почакай! Преди да тръгнеш с нас, трябва да знаеш

нещо. – Дмитрий понечи да възрази, а очите му блеснаха не-

търпеливо. – Тя трябва да знае – настоя Ейдриън и срещна

спокойно погледа му. – Роуз, ако избягаш... повече или по-

малко признаваш вината си. Ще бъдеш беглец. Ако пазителите

те намерят, няма да имат нужда от процес или присъда, за да

те убият намясто.

Четири чифта очи се втренчиха в мен, докато осъзнавах

пълното значение на казаното. Ако останех, имахме, макар и

незначителния шанс, в малкото време до процеса да открием

доказателство, което щеше да ме спаси. Не беше невъзможно.

Но ако нищо не изникнеше, почти е сигурно, че щях да бъда

мъртва. Тази възможност беше като хазарт. При нея същест-

вуваше огромната вероятност да не оцелея.

 43 

р и ш е л м и й д

Ейдриън изглеждаше също толкова объркан, колкото се

чувствах и аз. И двамата знаехме, че няма добър избор за мен.

Той просто се тревожеше и искаше да зная какво рискувах.

Обаче според Дмитрий... за него избор не съществуваше.

Виждах го изписано по лицето му. Той винаги се подчиняваше

фанатично на правилата и постъпваше както е общоприето.

Но в този случай? С толкова лош шанс? По-добре да риску-

вам да живея като беглец и ако смъртта ме настигне, да умра,

сражавайки се.

Моята смърт няма да е дата, отбелязана в нечий календар.

– Да вървим – заявих.

Забързахме към изхода на сградата, нетърпеливи да продъл-

жим с плана. Не можах да сдържа забележката си към Ейдриън.

– Сигурно си използвал доста от духа, за да внушиш всич-