Последна саможертва

ки тези илюзии у пазачите.

– Така е – съгласи се той. – Всъщност не притежавам дос-

татъчно сила, за да го правя за много дълго. Лиса вероятно би

накарала десетина пазачи да си мислят, че са видели призраци. А

аз? Едва мога да накарам неколцина да забравят Еди и Михаил.

Затова трябва да има някой, който да си спомнят и който да при-

влече вниманието. Дмитрий бе идеалната изкупителна жертва.

– Е, благодаря ти. – Стиснах нежно ръката му. Докато то-

плината преминаваше помежду ни, не си дадох труда да му

напомня, че още съм много далеч от свободата. Това щеше

да омаловажи героизма му. Пред нас имаше още доста пре-

пятствия, но все пак оценявах участието му, както и това, че

уважи решението ми да продължа с плана за бягство.

Ейдриън ме стрелна косо с поглед.

– Ами, предполага се, че съм луд, нали? – В очите му про-

блесна обич. – А и без това почти не съществува нещо, което

не бих направил за теб. Колкото по-глупаво, толкова по-добре.

Стигнахме до партера и видях, че Еди беше прав за охра-

ната. Коридорите и стаите бяха наистина пусти. Без повече

да се оглеждаме, излязохме навън и свежият въздух възвърна

енергията ми.

– Сега какво? – обърнах се към спасителите си.

– Сега отиваме при колата, с която ще избягате – отвърна Еди.

Гаражите не бяха далеч, но не бяха и близо.

 44 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Ще трябва да минем през доста открито пространство –

отбелязах. Не изтъкнах очевидния проблем: че ще ме убият,

ако ме видят.

– Използвам духа, за да изглеждаме неясни и трудни за раз-

познаване – каза Ейдриън. Допълнително изпитание за магия-

та му. Не би могъл да издържи още дълго. – Хората няма да ни

познаят, освен ако не се спрат и не се втренчат директно в нас.

– Което вероятно няма да сторят – обади се Михаил. – Ако

изобщо някой ни забележи. Всички са прекалено разтревоже-

ни за себе си, за да обръщат внимание на останалите в целия

този хаос.

Като се огледах, установих, че е прав. Сградата на затвора

беше далеч от църквата, но онези, които са били близо до екс-

плозията, вече бяха стигнали до тази част на кралския двор.

Някои тичаха към резиденциите си. Други търсеха пазители,

надявайки се те да ги защитят. А трети... трети вървяха в съ-

щата посока като нас – към гаражите.

Толкова са изплашени, че наистина искат да напуснат

двора – осъзнах. Нашата група се движеше толкова бързо, колкото бе възможно с Ейдриън, който нямаше физическата

подготовка на дампирите. – Гаражите ще са претъпкани. –

Автомобилите на дворцовите обитатели и тези на гостите се

паркираха на едно и също място.

– Колкото повече хаос, толкова по-добре за нас – изтъкна

Михаил.

С изобилието от събития в собствената ми действителност,

не можех да се гмурна напълно в тази на Лиса. Леко докосване

до връзката ме увери, че тя е в безопасност в двореца.

– Какво прави Лиса през това време? – попитах.

Повярвайте ми, радвах се, че тя не е замесена в това отка-

чено нахлуване в затвора, за да ме освободят. Но както бе от-

белязал Ейдриън, нейните способности многократно надми-

наваха неговите за случаи като този. И сега, като се замислех

за изминалите дни, беше очевидно, че тя е знаела за този план.

Това беше тайната ѝ.

– Лиса трябва да остане невинна. Тя не бива да бъде свър-

зана с какъвто и да е план за бягство или експлозия – отвърна

ми Дмитрий, с очи, вперени напред в целта. Той все още я смя-

 45 

р и ш е л м и й д

таше за свой спасител. – Тя трябва да бъде сред останалите

кралски особи. Както и Кристиан. – Почти се усмихна. Поч-

ти. – Онези, които със сигурност биха били начело в списъка

ми на заподозрени, ако нещо избухне.

– Но пазителите няма да ги заподозрат, след като разберат,

че взривът не е причинен от магия – заключих аз. Припомних

си думите на Михаил от преди малко. – И, хей, откъде вие,

момчета, сте се сдобили с С4? Военните експлозиви са доста

крайно средство, дори и за вас.

Никой не ми отговори, защото пред мен внезапно изско-

чиха трима пазители. Очевидно не всички бяха в църквата.

Двамата с Дмитрий се спуснахме начело на групата, движейки

се като един, както винаги в битка. Ейдриън каза, че илюзията, която е разпрострял върху групата ни, няма да издържи, ако

някой се изправи директно пред нас. Исках да съм сигурна, че

двамата с Дмитрий ще сме първите, които ще се изправят сре-

щу пазителите, с надеждата, че те няма да разпознаят другите

зад нас. Хвърлих се без колебание в схватката, подчинявайки

се на защитните си инстинкти. Но в тези частици от секундата

осъзнах целия ужас на случващото се.

И преди съм се била с пазители и винаги съм се чувствала

виновна. Сражавах се с онези в затвора Тарасов, както и с

охраната на кралицата по време на ареста ми. Макар че всъщ-

ност не познавах нито един от тях, достатъчно лошо беше да

зная, че са колеги... но сега? Сега се изправях пред едно от

най-трудните предизвикателства в живота си, колкото и не-

значително да изглеждаше. В крайна сметка тези трима па-

зители не бяха равностойни противници на мен и Дмитрий.

Проблемът беше, че познавах тези пазители. С двама от тях